ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Какви условия трябва да са налице, за да се приеме, че служител работи на ненормиран работен ден?
Фактическа Обстановка
На шофьор в предприятие е било възложено да превозва директора на отдел „Човешки ресурси“. Той го е взимал сутрин в 7:30 ч. и го е връщал обратно до около 19:00 ч. С нарочна писмена заповед на работодателя длъжността на шофьора е определена като такава на ненормиран работен ден. Освен това му е било осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск. Шофьорът твърди, че е полагал извънреден труд, и решава да осъди работодателя си да му изплати обезщетение.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Върховният касационен съд на Р. България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г.
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
при участието на секретаря А. Б. като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д. № 812 по описа за 2010 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място], представлявано от изпълнителния директор Ц., чрез процесуалния представител - адвокат Е. против въззивно решение № 131 от 23.03.2010 г. по в.гр. д. № 1194 по описа за 2009 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 144 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 133 по описа за 2009 г. на Районен съд Пирдоп в частите му, с които ответника е осъден да заплати сумата от 3 059.80 лв., представляваща разлика между изплатените суми за храна по КТД и полагащите му се дневни пари по Наредбата за командировките в страната за периода 23.03.06 г.-10.11.08 г., ведно с мораторната лихва до завеждане на иска в размер на 664.41 лв.и на законната лихва, считано от 23.03.09 г.и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен този иск като неоснователен, потвърдено е решение № 144 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 133 по описа за 2009 г. на Районен съд Пирдоп в частите му, с които [фирма] е осъдено да заплати на Н. Д. К. следните суми: 10 081.38 лв.-неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в работни дни за периода 23.03.06 г.-10.11.08 г., ведно с мораторна лихва до завеждане на исковата молба от 2 188.85 лв., 164.22 лв.- неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в празнични и почивни дни за периода 23.03.06 г.-10.11.08 г., ведно с мораторна лихва до завеждане на исковата молба от 34.26 лв., ведно със законната лихва за забава върху посочените главници, считано от 23.03.2009 г. до окончателното й изплащане и са присъдени следващите се такси и разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
С определение № 1057 от 29.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставените два въпроса - 1.за предпоставките, на които следва да отговаря положения труд, за да се счете, че е налице хипотезата на ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а от КТ и разграничаването му от извънредния труд по чл. 143 от КТ и 2. за възможността на въззивния съд да се произнася по непредявено възражение, който въпрос се поставя във връзка с мотивите на съда, че колективните трудови договори, действали в предприятието през исковия период не са имали действия спрямо ищеца.
В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа както изложените съображения, така и направеното искане в касационната жалба, като допълнително представя писмени бележки. Претендира направените разноски. Ответника не се явява и не изразява друго становище освен изложеното в писмения отговор.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:
