ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Допустимо ли е физическо лице, което е управител на търговско дружество, да назначи себе си като служител в дружеството?
Фактическа Обстановка
Управител на дружество сключва трудов договор със себе си, на длъжност „Консултант“. Като страни са посочени, от една страна: Дружеството, представлявано от управителя, наричано „работодател“; от друга страна: управителят – като физическо лице, наричано „служител“. В договора е предвиден изпитателен срок и възнаграждение. Има поле, където служителят се е подписал, че документите са му връчени, както и декларация, че трудовият договор е вписан в НАП. Управителят се самоназначава на длъжност „Бизнес консултант”, като в Дружеството има и други лица на същата позиция. Когато едноличният собственик на Дружеството установява, че управителят се е самоназначил на трудов договор, той оспорва действителността на този договор. Според него управителят неправомерно е сключил съглашение сам със себе си, тъй като това противоречи на разпоредбите на ЗЗД.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С.
ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф.
2. В. П.
при секретаря Д. Ц. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д. № 3513 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2372/10.04.2017 г., постановено по гр. д. № 7270/2015 г. от Софийски градски съд, ІІ-в състав.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител. Представил е писмена защита.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 57/25.01.2018 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, приложима ли е забраната за договаряне сам със себе си на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, предл. първо ЗЗД в случай на физическо лице, което е органен представител на търговско дружество лично със себе си като физическо лице, а не като органен представител на друго юридическо лице. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
Приложимостта на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД в тясната хипотеза на предл.2 /при т.нар. "множествено представителство"/ към органното представителство на търговските дружества, когато се касае за сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител на две търговски дружества, е отречена с постановената задължителна съдебна практика - ТР № 3/15.11.13 г. по тълк.д. № 3/13 г. на ОСГТК на ВКС. Със същото е прието, че доколкото органният представител на търговското дружество е неделима част от самото юридическо лице, нему е признато правото волята му, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на юридическото лице. Към спора, повдигнат по настоящото дело, тази практика е неотносима, доколкото той касае приложението на първото предложение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към сделка на разпореждане с недвижим имот на търговско дружество с ограничена отговорност, извършена между дружеството, чрез неговия управител и последния като физическо лице - приобретател на имота. Предоставените на управителя на О. по силата на закона представителни функции /а не пълномощия по смисъла на общите разпоредби на гражданското право/ са свързани с осъществяването на търговската дейност на дружеството и поради това - с участието му в търговския оборот. Необходимостта от това да бъде гарантирана сигурността на последния в съответствие и с изискванията на европейското законодателство / чл. 9, ал. 1 от Първа директива на ЕС 68/151/ е наложило установяване по законодателен път на непротивопоставимост на въведените с дружествения договор или по решение на общото събрание ограничения в представителните функции на дружествените органи - чл. 141, ал. 1 изр.3 ТЗ и чл. 235, ал. 4 ТЗ /последната - касаеща акционерните дружества/. Недопустимостта на такова ограничаване е с оглед защитата на третите лица, участници в оборота, на които вътрешните за дружеството отношения са чужди. Тъй като при изразяване на воля за сключване на сделка от едно и също физическо лице в качеството му на управител на две различни търговски дружества, всяко от тях представлява самостоятелно обособен правен субект и поради това е външно за отношенията между другото и неговия управител лице, приложението на забраната на чл. 38, ал. 1 пр.2 ЗЗД се изключва от специалните норми на чл. 141, ал. 1 изр.3 ТЗ и чл. 235, ал. 4 ТЗ. По отношение на двете търговски дружества и на всички останали трети за сделката лица тя поражда действие, а евентуални вредоносни за всяко от тях последици от нея в отношенията му с неговия управител се уреждат по правилата за т.нар. "управителски деликт".
