РЕШЕНИЕ № 4038 ОТ 03.04.2017 Г. ПО АДМ. Д. № 4181/2016 Г., VІ ОТД. НА ВАС

Елизабет Кирилова
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуално 9 април 2020 62 уникалност: 95%

Правен Въпрос

Какви условия, съгласно КСО, трябва да са изпълнени, за да може баща, който е управител на Дружество, да ползва 15 дни отпуск при раждане на дете?

Фактическа Обстановка

Баща на новородено дете е управител и едноличен собственик на Дружество. Той подава заявление за парично обезщетение при раждане на дете, за ползване на 15 дни отпуск. Лицето е осигурено за всички социални рискове и има необходимия стаж. За дните на отпуск е издадена заповед, с която се упълномощават двама от служителите на Дружеството да извършват функциите на управителя по време на отпуската му. НОИ постановява отказ за изплащане на обезщетение – с аргумента, че заповедта за упълномощаване на служители не е достатъчно доказателство, че управителят не извършва дейност. Лицето обжалва отказа на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 63 думи;

РЕШЕНИЕ № **** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № ****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети март в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

СИБИЛА СИМЕОНОВА

при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията СИБИЛА СИМЕОНОВА по адм. д. № ****/****

Касационно производство e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - Пловдив против решение № 279/11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2889/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу индивидуалния административен акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Н. А. В. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПКот страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение № 2153-15-100/16.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № О-15-000-00-00844445 от 25.08.2015 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е отказано отпускане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 6 КСО по заявление - декларация на Н. А. В.. Постановено е изпращане на административната преписка на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - гр. Пловдив за постановяване на разпореждане, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че от събраните и приети по делото доказателства се установява изпълнението на предпоставките на чл. 50, ал. 6 КСО във вр. чл. 48а КСО. Съотнасяйки релевантната правна рамка към фактите по делото, решаващият съд намира, че заявителят не е упражнявал трудова дейност за периода на исканото обезщетение - 09.03.2015 г. - 23.03.2015 г., поради което неправилно с оспорения акт му е отказано изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО.

скрито платено съдържание: 895 думи;