ВАС - Решение № ** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли лице, което е управител на клон на дружество, да се осигурява като „управител на дружество“?
Фактическа Обстановка
Лице е сключило договори за управление с няколко клона на банка за периода 2005 – 2013 г. То е вписано като управител и в Търговския регистър. Направена е ревизия на банката и е прието, че лицето не е следвало да се осигурява като управител по договор за управление, а като лице, полагащо труд без трудово правоотношение – тъй като не е било управител на цялото дружество. Издадено е задължително предписание за промяна на вида осигуряване от код 10 (за управител) към код 14 (за лица, работещи без трудови правоотношения). Дружеството обжалва решението на НОИ.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
при секретар и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 7410 от 30.11.2015 г. по административно дело № 6380/2014 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ) са отменени по жалба на "ЦКБ" ("Централна кооперативна банка") АД решение № РО-357/02.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - София-град и потвърдените с него задължителни предписания изх. № 66-47-53#1/24.04.2014 г., издадени от ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - София-град, като Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София-град е осъдено да заплати на жалбоподателя "ЦКБ" АД, ЕИК 831447150, разноски по делото в размер на 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - София-град. Посочените пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на решение № РО-357/02.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, както и на потвърдените с него задължителни предписания изх. № 66-47-53#1/24.04.2014 г.
Ответникът по касация - "Централна кооперативна банка" АД, представлявана от пълномощника старши юрисконсулт Цинцарски, оспорва касационната жалба и изразява становище, че обжалваното решение на АССГ е изцяло съобразено с изискванията на закона и сформираната практика на ВАС (Върховния административен съд) по неговото прилагане, поради което моли същото да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - София-град са потвърдени издадените на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО задължителни предписания в частта им, с която старши инспектор по осигуряването е наредил на осигурителя "Централна кооперативна банка" АД да се подадат основни (редовни) данни с декларация обр. № 1, с вид осигурен "14" (лица работещи без трудови правоотношения), за П. М. М. за периода от 03.01.2005 г. до 31.12.2013 г. при друг осигурителен доход, свързано със заличаване на данни, подадени в регистъра на осигурените лица за Минков като осигурено лице с код "10". Осигурителният орган е приел, че не е възникнало надлежно осигурително правоотношение по договор за управление, ако и Минков да е получавал за този период възнаграждения за положен труд по договор за управление и контрол, както и, че той не може да ползва права като осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (в редакцията на тази норма до 31.12.2013 г.), в това число и обезщетение за безработица, защото не е бил управител на цялото търговско дружество, а само на негови клонове, и съответно е бил осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, като подлежи на осигуряване само на изброените в тази разпоредба осигурителни рискове - инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.
По делото е безспорно установено, че през процесния период по силата на сключени с "Централна кооперативна банка" АД договори за управление-мениджмънт, П. М. М. е бил управител на различни клонове на тази банка, което е вписано в Търговския регистър.
За да уважи сезиралата го жалба съдът е приел, че въз основа на сключените между П. М. и "Централна кооперативна банка" АД договори за управление и осъществяваната във връзка с тях дейност Минков е придобил качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, тъй като през процесния период е бил управител на клонове на търговско дружество, като му е било възложено управлението и представителството на клона като търговско предприятие и е бил осигуряван за всички осигурителни рискове. В мотивите на проверяваното решение е отбелязано, че клонът на търговското дружество подлежи на самостоятелно вписване в търговския регистър и има отделна регистрация по БУЛСТАТ, както и обща данъчна регистрация и регистрация по ДДС, и като такъв може да бъде страна по облигационни, трудови, данъчни и осигурителни правоотношения, притежава собствено имущество, води самостоятелно счетоводство и съставя отделни търговски книги. Поради това е формулиран изводът, че управителите на клонове на търговски дружества следва да бъдат включени в кръга на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
