ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

актуално 19 май 2020 1571 уникалност: 97.9%

Правен Въпрос

Има ли право лице, което е управител на дружество, да излезе в отпуск по майчинство, ако няма назначен втори управител или прокурист?

Фактическа Обстановка

Жена е вписана като управител и едноличен собственик на Дружество, считано от 08.04.2013 г. Тя е вписана като самоосигуряващо се лице от 01.07.2013 г. и се осигурява за всички социални рискове. През периода 08.08.2013 – 22.09.2014 г. жената подава заявление за ползване на обезщетение поради бременност и раждане, но такова ѝ е отказано, тъй като няма необходимия осигурителен стаж от 12 месеца. През 2015 г. жената иска да ѝ се завери осигурителната книжка за периода 08.08.2013 – 31.12.2014 г., тъй като в този период е имала качеството на самоосигуряващо се лице. В НОИ правят справка и установяват, че е действала като управител, в Дружеството са били назначени трима служители и не е бил назначен прокурист, който да извършва функциите на управител, ако същият е отглеждал дете. Жената не е заплащала осигурителни вноски през тези периоди, макар и да е изпълнявала функциите на управител, видно от подадени данни в Търговския и други регистри. От НОИ отказват заверка на осигурителната ѝ книжка, а жената обжалва постановеното решение.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 132 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети април в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИБИЛА СИМЕОНОВА

ДИМАНА ЙОСИФОВА

при секретар и с участието на прокурора М. Н. изслуша докладваното от съдията ДИМАНА ЙОСИФОВА по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 5753 от 29.08.2016 г., постановено по административно дело № 2878/2016 г., Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Г. И. Ж.-Ч. от гр. София срещу решение № 1040-21-22 от 28.01.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град, с което е отхвърлена жалбата на Г. Ж.-Ч. срещу отказа на инспектор по осигуряването от ТП на НОИ - София град да завери осигурителен стаж и осигурителен доход в осигурителната книжка на лицето за периода 08.08.2013 г. до 31.12.2013 г., като неоснователна и е осъдил Г. И. Ж. -Чолакова да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град, направените по делото разноски в размер на 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Г. И. Ж. чрез пълномощник адв. С. К.-В., в жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град, не е изразил становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оставяне в сила на съдебното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Атакуваният съдебен акт не страда и от такива пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Съгласно данните от Търговския регистър Г. Ж.-Ч. е вписана като управител и едноличен собственик на капитала на

"МАГНИТ БГН" ЕООД на 08.04.2013 г. В качеството и на собственик на дружеството, същата е регистрирана като самоосигуряващо се лице по чл. 1, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, считано от 01.07.2013 г. Със заявление вх. № 4004-21-1304 от 04.09.2015 г. Живкова е поискала да й бъде заверена осигурителната книжка за 2013 г. От данните в информационната система на НОИ лицето е регистрирана като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, в качеството и на собственик на "МАГНИТ БГН" ЕООД, считано от 01.07.2013. Със заявление за вида на осигуряване е заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, считано от 01.07.2013 г. Представила е в ТП на НОИ - София град болнични листове за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както следва: б.л. № А20124886978 за периода от 08.08.2013 г. до 22.09.2013 г., б.л. № А20124830441 за периода от 11.09.2013 г. до 23.10.2013 Г., б.л. № А20124882598 от 23.10.2013 г. до 21.12.2013 г. и заявление декларация за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 50-51 от КСО за периода от 21.12.2013 г. до 22.09.2014 г. Към датата на настъпване на временната неработоспособност 08.08.2013 г. Г. Ж.-Ч. няма изискуемия се, съгласно чл. 48а от КСО осигурителен стаж от 12 месеца за придобиване на правото, поради което са постановени, откази за изплащане на парично обезщетение за периода от 08.08.2013 г. до 24.06.2014 г.

скрито платено съдържание: 1230 думи;