ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

актуално 21 май 2020 884 уникалност: 96.5%

Правен Въпрос

Търговска дейност ли е продажба на хранителни добавки от физическо лице по интернет?

Фактическа Обстановка

Физическо лице извършва интернет търговия на хранителни добавки и изготвя хранителни режими. Лицето получава парични средства по банков път за тези свои услуги. Чрез Изипей лицето е получавало плащания от организатори във връзка със семинари на подобни теми, в които е участвало. Лицето не е регистрирано като едноличен търговец и не подава ГДД. НАП извършва ревизия и издава акт на лицето с мотива, че то извършва търговска дейност, без да е регистрирано като ЕТ и без да плаща данъци. Лицето обжалва акта.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 90 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛИЯ МИТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Г.-И., чрез пълномощника си адв. Г. Г., срещу Решение № 4328 от 26.06.2018 г. по адм. д. № 1357/2017 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, в частта с която жалбата на лицето отхвърлена.

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени изцяло процесния РА. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22221915009469-091-001/21.07.2016 г. издаден органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 51/12.01.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП" при ЦУ на НАП София относно допълнително определени задължения по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Закона за данъци върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), а именно главница в размер на 33 150,37 лева за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и по Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 33 035,76 лева за данъчни периоди от м. ноември 2012 г. - м. юли 2014 г. и м. ноември 2014 г., ведно със съответните лихви за забава. В частта на установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в първоинстанционната жалба не са изложени доводи.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при която не са извършени съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Съдът е приел за неоснователно възражението на ревизираното лице, че предвид наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, данъчната основа за облагане е следвало да бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а не по общия ред. Съдът посочвайки нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е приел, че са налице достатъчно данни за определяне на данъчната основа за облагане, предвид което не е налице необходимост от прилагане особения ред на ДОПК.

По същество на спора за установено, съдът е приел, че Генкова-Иванова е осъществявала интернет търговия на хранителни добавки и козметични продукти и изготвяне на хранителни режими и консултации, в резултат на което е получавала парични средства, както по банков път, така и в брой. По банкови сметки и микросметки в Изипей на Генкова-Иванова са постъпвали и плащания във връзка с организирани семинари на различни теми, които суми са превеждани на организаторите на семинарите. Установено е, че приходите от доставки на хранителни добавки и организиране на семинари не са декларирани и върху тях не са платени данъци. Доставките са осъществявани чрез куриери Еконт и Спиди, а плащанията са чрез наложен платеж на куриера при доставка на стоката. Съдът е счел, че с оглед характера на приходите от интернет търговия и от продажба на билети за семинари, осъществяваната от ревизираното лице дейност има характер на търговска дейност, без регистрация като едноличен търговец. Решаващият състав е посочил, че доходите от търговска дейност, съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, се облагат по реда на ал. 1 - 6 на чл. 26 от ЗДДФЛ, а последният препраща към нормите на ЗКПО, визиращи облагане на данъчната печалба.

скрито платено съдържание: 1322 думи;