ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Светла Стойчевска
юрисконсулт
актуално 27 юли 2023 174 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Отговаря ли третото лице (недобросъвестен управител, прокурист или търговски представител) за лихви върху неплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, дължими от главния длъжник – юридическо лице?

Оригинален Въпрос

Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва ли установеното задължение за лихви на главния длъжник?

Противоречива Практика

В съдебната практика има застъпени две противоположни становища. Съгласно първото становище третото задължено лице отговоря само за неплатените данъци и осигурителни вноски, но не и за лихвите върху тях, доколкото те са отделна категория публично задължение. Според второто становище отговорността на третото лице обхваща и дължимите лихви.

Резюме на Тълкувателно Решение

скрито платено съдържание: 67 думи;

ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

№ *

София, **.**.****

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:

ВАНЯ АНЧЕВА

ЙОВКА ДРАЖЕВА

ТАТЯНА ХИНОВА

БИСЕРКА ЦАНЕВА

МАРИО ДИМИТРОВ

ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВАНЯ ПУНЕВА

АДЕЛИНА КОВАЧЕВА

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ГАЛИНА ХРИСТОВА

ЖАНЕТА ПЕТРОВА

ТАНЯ РАДКОВА

ЗДРАВКА ШУМЕНСКА

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

ГАЛИНА СОЛАКОВА

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ДИАНА ГЪРБАТОВА

МАРУСЯ ДИМИТРОВА

АННА ДИМИТРОВА

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

ТАНЯ ВАЧЕВА

РУМЯНА МОНОВА

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

СОНЯ ЯНКУЛОВА

ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

ДОНКА ЧАКЪРОВА

ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

МАРИЕТА МИЛЕВА

ТОДОР ТОДОРОВ

ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА

ЮЛИЯ КОВАЧЕВА

СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

ИЛИАНА СЛАВОВСКА

ДОБРИНКА АНДРЕЕВА

ТОДОР ПЕТКОВ

МИРА РАЙЧЕВА

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

ЕМИЛИЯ КАБУРОВА

СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

БИСЕР ЦВЕТКОВ

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

КРАСИМИР КЪНЧЕВ

ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

МАДЛЕН ПЕТРОВА

ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

МАРИЯ РАДЕВА

РОСЕН ВАСИЛЕВ

СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

РУМЯНА ЛИЛОВА

СТЕФКА КЕМАЛОВА

РОСИЦА ДРАГАНОВА

ЮЛИЯ РАЕВА

ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ЮЛИЯН КИРОВ

ЕМИЛ ДИМИТРОВ

СЛАВИНА ВЛАДОВА

ЮЛИЯ ТОДОРОВА

МАРИЯ НИКОЛОВА

ХРИСТО КОЙЧЕВ

ДИАНА ПЕТКОВА

ТАНЯ КОМСАЛОВА

СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ПОЛИНА БОГДАНОВА

АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

ТАНЯ ДАМЯНОВА

при секретар 

Зорница Божкова

и с участието

на прокурора

изслуша докладваното

от съдията     

БИСЕР ЦВЕТКОВ

тълкувателно дело № */****

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт.

Тълкувателно дело № */**** е образувано по искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по въпроса:

Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва ли установеното задължение за лихви на главния длъжник?

Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Съдебната практика на Върховния административен съд по поставения за тълкуване въпрос е противоречива, със застъпени две противоположни становища.

Според едното становище отговорността на третото задължено лице по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В тази група съдебни решения се приема, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения и следва да се тълкува стриктно. Предвидена е отговорност за несъбрани задължения за данъци и осигурителни вноски, не и за лихвите върху тях, които са отделни видове публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 ДОПК. Изложени са и съображения, че задължението за лихви е вън от обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК, както и че тази отговорност е различна от отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК, тъй като последната е с различно основание – това по чл. 16, ал. 1 ДОПК, и в обхвата й са включени и лихвите, и разноските.

Според другото становище отговорността на третото задължено лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В тази група съдебни решения се приема, че третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК – лице, което отговаря за задълженията на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. На основание чл. 16, ал. 1 ДОПК задълженото лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. Обхватът на отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК е определен в чл. 16, ал. 3 ДОПК и включва лихвите.

Разликата в двете противоположни становища относно обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК произтича основно от различията в определянето на третото лице по чл. 19 ДОПК като вид задължено лице.

Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема за правилно второто становище.

В чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на закона, прилага се по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК (главен длъжник) и при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва недобросъвестно поведение на третото лице, невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски на юридическото лице и наличието на причинно-следствена връзка между тях. В хипотезата на ал. 1 на чл. 19 ДОПК отговорността се ангажира, когато управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или пред публичния изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. По ал. 2 на чл. 19 ДОПК фактическият състав, който поражда отговорността, включва едно от следните недобросъвестни действия на третото лице: 1) извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или 2) отчужди имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени значително по-ниски от пазарните (т. 1 на чл. 19, ал. 2), или 3) извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице (т. 2 на чл. 19, ал. 2), както и намаление на имуществото на задълженото лице (главния длъжник) и причинно-следствена връзка между недобросъвестното действие, намалението на имуществото и непогасяването на задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото юридическо лице.

Съгласно чл. 20 ДОПК отговорността е субсидиарна - обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото юридическо лице, за чието данъчно и осигурително задължение се носи отговорност. По силата на чл. 21, ал. 1 ДОПК отговорността на третото лице се установява с издаването на ревизионен акт.

Поставеният за тълкуване въпрос е относно обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК.

Нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК предвижда, че третото задължено лице отговаря за „непогасеното задължение“. В чл. 19, ал. 2 ДОПК е посочено, че третото лице носи отговорност за „непогасените задължения на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК“. Съгласно чл. 19, ал. 4 ДОПК отговорността по ал. 2 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. При действието на чл. 19 ДОПК, в ред. от ДВ, бр. 105/2005 г., в сила от 01.01.2006 г., до изм. с ДВ, бр. 94/2015 г., в сила от 01.01.2016 г., от законодателя е използван изразът за „несъбраното задължение“ в случаите на ал. 1 и за „задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото“ в случаите на отговорност по ал. 2.

скрито платено съдържание: 2551 думи;