ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Търг. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Може ли да се вземе решение за търсене отговорност на управител от Общото събрание на ООД, ако същото е ликвидирано и имуществото му е преобразувано в АД?
Фактическа Обстановка
Управител в Дружество 1 изплаща на Дружество 2 сумата от 106 800 лв. без ДДС – възнаграждение за СМР. След изплащане на тези суми Дружество 1 е преобразувано от ООД в АД и управителят е освободен от отговорност. Дружеството претендира за възстановяване на имуществените вреди, които били причинени от управителя, защото не е имало нужда да се изплаща възнаграждение на Дружество 2. Дружество 1 вече не съществува, тъй като е преобразувано в АД и съдружниците не могат да свикат Общо събрание, за да вземат решение да се търси отговорност на бившия управител.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Търг. Дело № ***/****
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Х.
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
изслуша докладваното от съдията т. дело № 699/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 290 - 293 ГПК по повод подадена касационна жалба от "Д" А. гр. С. с вх. № 1478/23.07.2008 г.на Великотърновския апелативен съд против решение № 76 от 7.05.2008 г. по в.т.д. № 140/2007 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 31 от 31.05.2005 г. по т.д. № 98/20005 г. на Русенския окръжен съд, с което е бил уважен предявеният от дружеството-касатор против М. И. П. иск с правно основание чл. 145 ТЗ за причинени на дружеството вреди, преди преобразуването му от ООД в А., в качеството й на негов управител, в общ размер на 124 300 лв., представляващ сбор от сумата 106 800 лв., изплатена от нея на "Г" ЕООД гр. В. като възнаграждение за СМР, които според ищцовото дружество "Д" А. не са изпълнени от "Г" ЕООД, и от сумата 17 500 лв., платен повторно ДДС. С решение № 2057 от 8.07.2003 г. по ф.д. № 1225/97 г. на Русенския окръжен съд "Д" ООД на основание чл. 261, ал. 1 ТЗ е прекратена без ликвидация, поради преобразуването й в "Д" АД.
Русенският окръжен съд е уважил иска с правно основание чл. 145 ТЗ и е осъдил ответницата М да заплати на вече преобразуваното дружество "Д" А. исковата сумата, като е приел, че решението на общото събрание на съдружниците в ООД за предявяване на исковете срещу неговия управител /чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ/ е предпоставка за реализиране на отговорността му, но в случая, поради преобразуване на дружеството от ООД в А., такова не може да бъде взето. Липсата му няма за последица погасяване на правото на дружеството да търси по съдебен ред имуществената отговорност на управителя на ООД за причинените на дружеството вреди. Още повече, че общото събрание на "Д" ООД не е взело и решение на основание чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за освобождаването му от отговорност.
С обжалваното въззивно решение Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното осъдително решение и по реда на чл. 208, ал. 1, ГПК, отм., е отхвърлил предявения от касатора "Д" А. иск с правно основание чл. 145 ТЗ. Апелативният съд приел, че за да бъде ангажирана отговорността на управителя на ООД за причинените от него вреди на дружеството, включително и по съдебен ред, е задължително общото събрание на съдружниците да е взело решение да се търси такава отговорност. Мотивирал се е и с нормата на чл. 26, т. 5 от дружествения договор, която я е изтълкувал в смисъл, че съобразно нея, за да бъде ангажирана отговорността на управителя, необходимо е да има и решение на общото събрание, че не освобождава управителя от отговорност.
С определение № 201 от 11.07.2008 г. по в.гр. д. № 140/2007 г. на Великотърновския апелативен съд на основание чл. 192, ал. 4 във вр. счл. 64, ал. 2, ГПК, отм., касаторът "Д" А. е осъдено да заплати на ответницата М. И. П. сумата 8 410.86 лв. разноски по делото. Срещу това определение е подадена и частна жалба от касатора "Д" А., в която изрично подържа, че допускането й до касационно обжалване е обусловено от основанията за допускане касационното обжалване на въззивното решение, а основателността на частната жалба - от тази на касационната жалба по същество.
Касаторът "Д" А. навежда довод за недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради не отстраняване в срок нередовността на въззивната жалба на М. П. - не внасяне на държавната такса след първоначално дадения й седмодневен срок. Евентуално подържа и че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 145 във вр. счл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ, защото от събрания по делото доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че ответницата П е нанесла вреди на дружеството, а поради не съществуването в правния мир на прекратеното ООД/преобразувано вече в А. и към момента на предявяване на иска/, съдружниците във вече несъществуващото дружество с ограничена отговорност не могат да вземат решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на искове срещу управителя.
