ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

актуално 11 март 2020 325 уникалност: 91.8%

Правен Въпрос

Трябва ли работодател да заплаща трудово възнаграждение на служител, който не полага труд по трудовото правоотношение?

Фактическа Обстановка

Служител работи по трудово правоотношение на длъжност „Зъботехник“, по договор от 03.09.2008 г. Поради преместване на лабораторията работодателят не създава условия на служителя да си изпълнява трудовите задължения. На 01.02.2009 г. служителят сключва договор с друго дружество, който е отбелязан и в трудовата му книжка. В периода 01.02 – 15.06.2009 г. той не полага труд по трудовото правоотношение с първия си работодател, като няма твърдения, че това се дължи на производствена необходимост или на престой по вина на работодателя. Трудовото правоотношение е прекратено на 15.06.2009 г. Служителят претендира изплащане на трудово възнаграждения за периода от ноември 2008 г. до датата на прекратяване.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 117 думи;

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Ц. Н., изслуша докладваното от съдия Б. С. гр. дело № 843 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК по касационната жалба на адвокат Ил. Д. като процесуален представител на "С. м.-т. л. П." /С. П./ Е. П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 07.Х.2010 г. по гр. д. № 503/2010 г., с което е потвърдeно решението на Пловдивския РС от 28.ХІІ.2009 г. по гр. д. № 7611/2009 г., с което "С. м.-т. л. /С./ П." Е. е осъдена да заплати на Н. Т. Ч. 6050 лв. неизплатени трудови възнаграждения - за м.ноември 2008 г. - 550 лв., по 1000 лв. за месеците през периода декември 2008 г. - април 2009 г. и 500 лв. за м.май и юни 2009 г., ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане, както и разноски и държавна такса.

Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 241 от 15.ІІ.2013 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса "дължи ли се трудово възнаграждение, ако работникът/служителят не престира работната си сила".

Ответникът по касационната жалба Н. Т. Ч. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция.

По поставения от касатора въпрос настоящият състав на ВКС счита следното:

Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него - от страна на работника/служителя - предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя - заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила. Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то точно и добросъвестно /чл. 124 и чл. 125 КТ/, като работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение /чл. 128 КТ/ за извършената работа. При непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя, а именно: при неизпълнение на трудовите норми /чл. 266, ал. 1 КТ/, при престой и производствена необходимост /чл. 267 КТ/, при производство на некачествена продукция /чл. 268, ал. 3 КТ/.

скрито платено съдържание: 679 думи;