РЕШЕНИЕ № 13893 ОТ 16.11.2017 Г. ПО АДМ. Д. № 11246/2016 Г., VІ ОТД. НА ВАС

Елизабет Кирилова
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуално 9 април 2020 69 уникалност: 93.9%

Правен Въпрос

Може ли да се квалифицира като “трудова злополука” инцидент, настъпил на борда на плавателен съд, ако не е свързан със заповед на капитана?

Фактическа Обстановка

Три лица работят на основание сключен трудов договор на плавателен съд, на длъжност “Старши моряк”. На 06.09.2015 г. плавателният съд е в Австрия, по река Дунав. Около 17:00 ч. е изгубена връзка с трима от моряците и след обстойно издирване, те са намерени мъртви в ахтерпика на баржата. Установено е, че смъртта е причинена от задушаване. Моряците са се озовали там без позволение на капитана. НОИ издава решение, че злополуката е трудова. Дружеството обжалва решението на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 102 думи;

РЕШЕНИЕ № ***** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № *****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛКА ПАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ МАРЧЕВА

МАРИЕТА МИЛЕВА

при секретар и с участието на прокурора Ц. Г. изслуша докладваното от съдията МАРИЕТА МИЛЕВА по адм. д. № *****/****

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на "СКМ Интернешънъл" ЕАД, гр. Видин срещу решение № 98/21.07.2016 г., постановено по адм. д. № 28/2016 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1040-05-6/05.02.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Видин, с което е потвърдено разпореждане № 17/28.12.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Видин за приемане на декларираната с А. Й. А. злополука, настъпила на 06.09.2015 г., за трудова (неправилно в диспозитива на съдебния акт е посочено, че административния акт е оставен в сила). Жалбоподателят поддържа че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от представените доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на директора на ТП на НОИ - Видин да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Видин оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и да му се присъди възнаграждение за юрисконсулт.

Ответниците - Г. С. А. и М. А. Й. също оспорват основателността на касационната жалба и молят решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения.

Решението на Административен съд - Видин е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са осъществени, поради което внезапното увреждане на здравословното състояние на осигуреното лице, настъпило по време на престиране на труд по съществуващо трудово правоотношение и довело до смъртта му, следва да се приеме за трудова злополука по смисъла на посочения текст. По делото е установено, че А. Й. А., наследодател на ответниците Ангелова и Йорданова и жалбоподателя "СКМ Интернешънъл" ЕАД - Видин сключват трудов договор, с който Ангелов е назначен на длъжност "старши моряк" с място на работа моторен кораб - тласкач "Ренус Страсбург" и прикачените към него две баржи "Антверпия - 50" и "Антверпия - 51" (трудов договор № 23/30.06.2015 г.). На 06.09.2015 г. около 17.00 часа корабният състав се намира в Австрия, на км. 1966-1963 по река Дунав. След като губи радиовръзка с екипажа, капитанът претърсва кораба и баржите и в кърмовия баластен танк (ахтерпик) на баржа "Антверпия 51" (безекипажен, несамоходен кораб) открива безжизнените тела на трима от членовете на екипажа, сред които и А. Й. А.. По-късно се установява, че тримата моряци са починали от задушаване. Установено е също, че членовете на екипажа са влезли в ахтерпика на баржата без разрешение на капитана и по неизвестни причини (обяснения на капитана на кораба, свид. Савова, заключение на вещото лице по изслушаната техническа експертиза).

Злополуката е декларирана от работодателя "СКМ Интернешънъл" ЕАД пред РУСО - Видин с декларация за трудова злополука № 17/26.11.2015 г. На това основание длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Видин издава разпореждане № 17/28.12.2015 г., с което приема злополуката с А. Й. А. за трудова. Това разпореждане е потвърдено решение № 1040-05-5/05.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Видин, предмет на оспорване.

При тези факти правилно съставът на първоинстанционния съд приема, че изискванията на чл. 55, ал. 1 КСО са изпълнени. Разпоредбата на цитираната норма дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на текста налага извода, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: увреждане на здравето на осигуреното лице; това увреждане да е настъпило внезапно; увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и функционална връзка между увреждането на здравето и условията на труд. В случая след съвкупен анализ на доказателствата и при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата административният съд приема, че изброените предпоставки са изпълнени: увреждането на здравето на осигуреното лице е настъпило внезапно, причинило е смъртта му и е настъпило при изпълнение на работата по трудово правоотношение. В този смисъл решаващият съд правилно отчита специфичния характер на трудовото правоотношение на пострадалото лице и спецификата на полагания от него труд като моряк на товарен кораб. Условията, при които моряците осъществяват трудовите си задължения, са регламентирани в Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (приета с ПМС № 226/14.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 93/2003 г.). Параграф 1, ал. 1, т. 10 от ДР на наредбата дефинира понятието "непрекъсната работа на борда на кораб" като приема, че това периодът от качването на члена на екипажа на борда на кораба до репатрирането му, през който същият изпълнява трудовите си задължения. През посоченото време морякът се намира на борда на плавателния съд единствено и само във връзка или по повод на извършваната от него работа, както и за извършване на всякаква друга работа в интерес на предприятието Освен това чл. 49, ал. 2 от същата наредба приема, че обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука се дължи на член на екипажа и когато трудовата злополука е настъпила по време на пътуването му до кораба и до приключване на репатрирането му. В същия смисъл са и редица актове на Международната организация на труда, ратифицирани от Република България. От горното следва, че когато член на екипажа на кораб е на борда на плавателния съд, той изпълнява трудовите си задължения по сключения с корабопритежателя договор, поради което работно място на всеки моряк е плавателният съд, а не конкретно обособено място в него. Специфичните условия, при които моряците престират труда си сочат, че когато морякът е на кораба, неговото място за живеене (каюта), мястото за хранене и мястото, на което получава възнаграждението си, не могат да бъдат разграничени пространствено и те съвпадат с територията на предприятието (кораба), т.е. с работното му място. В този смисъл са решение № 7665/30.05.2012 г. по адм. д. № 274/2012 г. по описа на ВАС, решение № 7226/16.06.2015 г. по адм. д. № 1398/2015 г. по описа на ВАС, шесто отделение и др.).

скрито платено съдържание: 1009 думи;