РЕШЕНИЕ № 6460 ОТ 23.05.2017 Г. ПО АДМ. Д. № 8830/2016 Г., VІ ОТД. НА ВАС

Елизабет Кирилова
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуално 9 април 2020 60 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Налице ли е трудова злополука, когато служител е извършвал трудовите си задължения, без да вземе мерки за обезопасяването си?

Фактическа Обстановка

Лице е в трудови правоотношения с Дружество, на длъжност „Охранител”. На 05.02.2014 г. охранителят е бил на работното си място от 20:00 до 08:00 ч., в складовата база за зърно на Дружеството. При извършена обиколка на обекта, той пада и си чупи черепа, вследствие на което настъпва смърт. Дружеството твърди, че в деня на инцидента охранителят се е подписал в книга за инструктаж и са взети всички мерки за безопасността му. Също така Дружеството смята, че злополуката не е трудова, тъй като лицето е извършвало дейността си при груба небрежност – употреба на алкохол, развързани обувки, не е взело със себе си фенер и други подобни констатации. НОИ квалифицира злополуката като „трудова“, но Дружеството обжалва решението.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 87 думи;

РЕШЕНИЕ № **** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № ****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАСКА ДИШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТОДОР ТОДОРОВ

ДИМАНА ЙОСИФОВА

при секретар и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията ДИМАНА ЙОСИФОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по касационна жалба на "Интеримпекс" ООД, ЕИК 030004969, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя К. Г. М., подадена чрез упълномощения адвокат М. Д., против решение № 3206/12.05.2016 г. по адм. д. № 6905/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РО-376/11.06.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 АПК. Счита се, че в случая не са налице предпоставките на чл. 55 КСО за приемане злополуката за трудова. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ София-град, не изразява становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна - М. И. С. - също не изразява становище,

Заинтересованата страна - Й. С. Й. - чрез пълномощника си адв. Н. А. - с писмен отговор оспорва касационната жалба и иска присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлено оспорването на "Интеримпекс" ООД срещу решение № РО-376/11.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане № 16577/17.04.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ София-град. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно приложение на материалноправните разпоредби. Извел е извод, че внезапното увреждане на здравето, причинило смъртта на Стойчев, е настъпило през време и във връзка с възложената му от дружеството по чл. 120, ал. 1 КТ работа на пазач - портиер на Зърнобазата в с. Стожер, Община Добрич, при изпълнение на трудовото му задължение да включи външното осветление на така охранявания от него обект. Според съда функционална връзка между увреждането и работата на починалия работник е налице.

Така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна се установява, че от осигурителя "Интеримпекс" ООД е подадена декларация за трудова злополука с вх. № 137/13.02.2014 г. по описа на ТП на НОИ София-град за смъртна злополука, настъпила към 19:00 ч. на 05.02.2014 г., при работно време от 08.00 до 08.00 ч. в складова база за зърно в с. Стожер, стопански двор, Община Добрич на обичайното стационарно работно място, при вид на работата - следене за реда и чистотата. При обиколка на обекта, докато е включвал осветлението служителят е паднал, счупил си е черепа, а последиците са смърт. 3лополуката е декларирана от работодателя като такава по чл. 55, ал. 1 КСО

Съставен е протокол № 4/28.03.2014 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 05.02.2014 г. (възникването на злополуката е установено на 06.02.2014 г.), в който е описано, че няма информация за специфичните действия, извършвани от пострадалия в момента на злополуката, тъй като след края на работния ден на 05.02.2014 г. е бил сам на работното си място.

скрито платено съдържание: 1328 думи;