РЕШЕНИЕ № 15767 ОТ 17.12.2018 Г. ПО АДМ. Д. № 6753/2018 Г., VI ОТД. НА ВАС

актуално 10 април 2020 63 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Допустимо ли е да се смята за трудова злополука смъртта на лице, което е работело без трудов договор?

Фактическа Обстановка

Физическо лице е наето на работа (без да подписва трудов договор с Дружеството) на длъжност бояджия. Работник на Дружеството възлага на лицето да боядисва четвърти (последен етаж) на мелница. По време на работа лицето пада през технологичен отвор (пригоден за изкачване на материали при липса на асансьор) и загива. Поради докладваната злополука НОИ извършва проверка и установява, че е налице трудова злополука, тъй като макар и лицето да не е подписало трудов договор с Дружеството, извършената от него работа, възложена му от служител на Дружеството, носи основни характеристики на трудово правоотношение. Дружеството обжалва разпореждането на НОИ с мотива, че лицето не е било негов работник и не е получавало възнаграждение. Дружеството твърди също, че е налице лична уговорка между работника на Дружеството и пострадалото лице, затова не може да бъде вменявана отговорност на самото Дружество. Освен това и технологичният отвор, през който е паднало лицето, не може да се отвори без намеса на човек, от което следва изводът, че лицето само е увредило здравето си.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 103 думи;

РЕШЕНИЕ № ***** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № ****/**** Г., VI ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

при секретар и с участието на прокурора М. М. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Савимекс" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна против решение № 592 от 21.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3315 по описа за 2017 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление от 09.11.2017 г. на главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

С решението в обжалваната му част Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Савимекс" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу постановление от 09.11.2017 г., издадено от контролен орган в Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич на основание чл. 405а от КТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Савимекс" ООД като работодател и Т. Ю. М. като работник на длъжност "бояджия" в мелница, находяща се в гр. Добрич, ул. "Ангел Стоянов" № 3.

За да постанови решението си, Варненският административен съд е приел, че на 06.11.2017 г. Т. Ю. М. е бил нает на работа при наличие на основните характеристики на трудово правоотношение и същия ден е престирал работна сила в полза на "Савимекс" ООД. Този извод произтича от подробния анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че дружеството е възложило на пострадалия Т. Ю. М. извършване на бояджийски работи на обект - 4 етаж на мелница. Двамата със сина му Т. Т. Ю. са били заведени на обекта от Максим Кудреяну - работник във фирмата, който съгласувал действията си с "шефа". И. Т., която е началник на мелницата, обяснила на работниците какво конкретно трябва да свършат. В писмените си обяснения Т. Ю. М. е посочил, че и друг път са работили на повикване във фирмата, която им доставяла на обекта необходимите за работа на материали. Работното време е от 8 ч до 17 ч. при дневно възнаграждение 40 лв. Установените обстоятелства сочат, че от страна на "Савимекс" ООД е извършено нарушение по чл. 1, ал. 2 от КТ - не е сключен трудов договор с Т. Ю. М., поради което правилно с постановлението е обявено съществуването на трудовото правоотношение между страните.

скрито платено съдържание: 815 думи;