РЕШЕНИЕ № 1043 ОТ 24.01.2018 Г. ПО АДМ. Д. № 7430/2017 Г., VІ ОТД. НА ВАС

актуално 11 май 2020 64 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Трудова злополука ли е, когато има причинно-следствена връзка между инцидент на работното място и последваща медицинска интервенция?

Фактическа Обстановка

Служител на длъжност „Газорезчик“ работи в цех за рязане на скраб. По време на работа в ухото му попада горяща шлака, което предизвиква остра болка и заглъхване. След преглед от доктор, извършен на следващия ден, се установява, че става дума за перфорация на ушен канал и служителят е опериран. Издаден му е болничен лист. С експертно решение на ТЕЛК е прието, че увреждането на служителя е причинено от трудова злополука. Служителят подава декларация за трудова злополука пред ТП на НОИ, като му е отказано да бъде приета за такава с мотива, че диагнозата, поставена като причина за операцията, е „външен отит“. Това се различава от декларираната в болничния лист „перфорация на ушен канал“. НОИ твърди, че тъй като не може да се докаже по категоричен начин посоченото в декларацията, то не е налице трудова злополука по смисъла на законодателството. Лицето обжалва разпореждането на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 65 думи;

РЕШЕНИЕ № **** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № ****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛКА ПАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЕТА МИЛЕВА

ДИМАНА ЙОСИФОВА

при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя МИЛКА ПАНЧЕВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 2683 от 21.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11014/2016 г. Административен съд - София-град е отхвърлил оспорването по жалба на [фирма], срещу решение № 10-40-21-267/30.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Т. П. Ч., в качеството му на управител на [фирма] и е потвърдено разпореждане № 16055/04.02.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката станала с Б. В. Б. на 16.07.2013 г. се приема за трудова злополука. Осъдил е [фирма] да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 350 лева юрисконсултско възнаграждение.

Срещу посоченото решение е подадена касационна жалба от [фирма], чрез пълномощника адв. Г., с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че в случая не е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като не се е установило, че увреждането е "перфорация на ляво тъпанче", а е друг вид, който не е заявен в декларацията за трудова злополука, подадена от Б. Б.. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него, постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт или делото да се върне на друг състав на административния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - София-град, не е изразил становище по жалбата.

Ответникът - Б. В. Б. не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока, поради което е допустима, но по същество приема, че е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.

Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото. На 16.07.2013 г. Б. В. Б., работещ по трудово правоотношение с касатора [фирма] на длъжността "газорезчик", изпълнявал трудовите си задължения по сключения трудов договор № 63/22.04.2013 г. Около 15.00 часа на работното му място в хале Огнерезно на скрапоцеха при работодателя [фирма], при рязане на скрап с газопламъчен резак, в лявото ухо на Б. попаднала гореща шлака, при което заглъхнали и двете му уши и почувствал силна болка. Той продължил трудовия си процес, тъй като не се констатирали видими увреждания в областта на ушите. По време на инцидента, свидетел станал колегата на Б. - Р. Л. К., който работел непосредствено до него и на когото пострадалият споделил какво се е случило. По-късно за злополуката Б. споделил и на друг свой колега - Р. М. А.. След като се прибрал вкъщи, работникът влязъл да се къпе, и усетил силна болка в ухото, докато миел главата си, както и усещал, че в гърлото му влиза шампоан директно от ухото. На следващата сутрин - 17.07.2013 г., пострадалият посетил ДКЦ в[жк], където след преглед му изписали капки за уши и издали болничен лист № 3169403/17.07.2013 г. с диагноза "обсервацио; порфорацио м. тимпани" със съмнение за перфорация на тъпанчевата мембрана, и срок - 3 дни за лечение при домашен режим. Вечерта на същата дата, болките в ухото на Б. се засилили, поради което на 18.07.2013 г. посетил спешен кабинет в УМБАЛ [фирма], където му изписали антибиотично лечение и в листа за преглед е отразено обективно състояние на пациента: ляво тъпанче силно зачервено, умерено количество воднист секрет в канала. Перфорация в долния преден квадрант. На 22.07.2013 г. Б. постъпва в същото лечебно заведение с диагноза "външен отит - неуточнен" и му е извършена операция на 24.07.2013 г. Издаден е болничен лист № 4582274/25.07.2013 г. с посочената диагноза и 14 дневен болничен режим на лечение. На 06.08.2013 г. е издаден и болничен лист № 3169822 от ОЛКК на 26 ДКЦ за временна неработоспособност за срок от 30 дни при домашен режим на лечение. На 26.08.2013 г. Б. Б. подал декларация за трудова злополука в ТП на НОИ - София-град.

скрито платено съдържание: 1237 думи;