Съдържание:
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Трябва ли земеделски производител да е регистриран като ЕТ, за да ползва преотстъпване на данък?
Фактическа Обстановка
Лице, регистрирано като земеделски производител, подава през 2012 г. годишна данъчна декларация, в която декларира 60% преотстъпен данък в размер на 7 600 лв. Лицето не е регистрирано като едноличен търговец. В хода на последващо ревизионно производство НАП приема, че въпреки че са изпълнени условията, зададени по ЗДДФЛ и ЗКПО – след като ревизираният не е регистриран като едноличен търговец, той няма право на преотстъпване на данък (съгласно чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ). Лицето обжалва акта на НАП.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ЦВЕТКОВ
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна срещу Решение № 2218 от 19.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1243/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, поправено с Решение № 378/27.02.2019 г. по същото дело.
Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ допуска преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност само за едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители. Сочи, че изрично условие за предоставянето на тази държавна помощ е да не се прилага по отношение на земеделски стопанства в затруднено положение, както и, че администраторът на държавна помощ е посочил в указанията си, че ползватели на помощта са само юридически лица и еднолични търговци. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски.
Ответникът по касационната жалба - В. Н. Н. от гр. Варна, чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-0300017003 578-091-001/15.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 25/16.03.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна, в частта, с която на В. Н. Н., действащ, като земеделски производител не е признато право на преотстъпване до 60% на данъка върху печалбата за периода 2012 г. в размер на 7600 лева главница и съответните лихви за забава в размер на 3572,47 лева.
За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
В хода на ревизионното производство е констатирано, че ревизираният е регистриран като земеделски производител, но не и като едноличен търговец. Установено е, че 2012 г. Недев е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирал 60 % преотстъпен данък в размер на 7600 лв., на основание чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. След анализ на ангажираните доказателства, приходните органи са приели, че макар да са изпълнени условията по чл. 189б от ЗКПО, то след като ревизираният не е регистриран като едноличен търговец, същият няма право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.
В хода на съдебното производство е проведена СсчЕ, заключенията по която са кредитирани като обективно и компетентно дадени. След анализ на твърденията и възраженията на страните, първоинстанционният съд е приел, че спорът между тях е правен и се свежда до въпроса - може ли от данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ/ в приложимата към 2012 г. редакция/ да се ползва физическото лице - земеделски производител, което не е регистрарано като едноличен търговец. В тази връзка решаващият състав е тълкувал логически и систематично визираната норма, в резултат на което е приел, че към 2012 г. право на регламентираното данъчно облекчение имат лицата - земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък, независимо от правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. В обобщение е достигнал до извода, че незаконосъобразно с РА не е признато преотстъпването на данъка в посочения размер и вследствие на това е определено допълнително задължение за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и следващата се лихва за забава.