ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

актуално 11 март 2020 589 уникалност: 96.6%

Правен Въпрос

Необходимо ли е служителят да плати на работодателя дължимото обезщетение за неспазено предизвестие, за да се приеме, че трудовият договор е прекратен преди изтичането на предизвестието?

Фактическа Обстановка

Служител работи в дружество на безсрочен трудов договор, на длъжност „монтьор“. Той подава до работодателя си предизвестие за прекратяване на правоотношението с 5-дневен срок, без да заплати обезщетение за неспазване на срока. Работодателят издава заповед за дисциплинарно уволнение на служителя поради неявяването му на работа в рамките на 4 поредни дни. Служителят плаща част от дължимото обезщетение за неспазване на предизвестието след издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, след което предявява иск за незаконно уволнение срещу работодателя.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 83 думи;

ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

с участието на секретаря В. С. като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр. дело № 2962 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. А. от АК Стара З. срещу решение № 88 от 24.3.2016 г., постановено по гр. дело № 1083/2016 г. на Старозагорски окръжен съд, Втори граждански състав, с което е отменено решение № 3/5.1.2016 г. по гр. дело № 3686/15 по описа на Старозагорски районен съд и вместо него е постановено друго с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на А. Ж. В. извършено със заповед № 26/9.7.2015 г. на управителя на дружество „М. Мед“ О., считано от 14.7.2015 г.; и за поправка в трудовата книжка на В. на основанието за прекратяване на трудовия договор, като същото да счита за се счита такова по чл. 326, ал. 1 КТ вр. чл. 220, ал. 2 КТ.

В касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба А. Ж. В. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв. С. П.. Счита, че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски, сторени пред ВКС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 287, ал. 1 от ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „ работник поправка на гуми и джанти“. Същото е прекратено със заповед № 26 от 9.7.2011 г на управителя на [фирма], на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни, считано от датата на връчването й -14.7.2015 г. Уволнението на посоченото основание е прието за незаконно и отменено, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ’ е уважен, тъй като към датата на връчване на уволнителната заповед трудовото правоотношение между страните е било вече прекратено на основание чл. 326 от КТ е предизвестие, обективирано в писмено заявление на работника от 9.7.2015 г. Прието е, че за да бъде осъществен фактическия състав на уволнителното основание по чл. 326 КТ е необходимо единствено изтичане на целия или съответната част от срока на предизвестието. Обстоятелството заплатено ли е обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ до връчване на уволнителната заповед, не съставлява елемент от фактическия състав на чл. 326 КТ. Тъй като трудовия договор между страните е законосъобразно прекратен на това основание, с изтичане на срока за предизвестието, последващата заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е незаконосъобразна. Поради това исковете за отмяната й на основание чл. 344, ал. 1 КТ и за промяна на уволнителното основание в трудовата книжка на работника са уважени.

скрито платено съдържание: 980 думи;