ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Търг. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Необходимо ли е да бъде включен ДДС във формирането на цената за извършени ремонтни дейности без сключен договор за изработка, дължима на лице, регистрирано по ЗДДС, ако същото е издало фактура?
Фактическа Обстановка
Дружество извършва СМР за община, без да е сключен между тях договор за изработка. СМР са по отношение на ремонтни дейности, свързани с градската библиотека. Възниква спор по отношение на платената за услугата цена. Дружеството твърди, че общината си е спестила ДДС, което е довело до неоснователно обогатяване. Стига се до дело пред ВКС, в което се търси отговор на въпроса дали трябва да се включи ДДС в цената на извършени без договор за изработка СМР, когато доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице и е издал фактура.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Търг. Дело № ***/****
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия А. Б. т.д. № 770 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. И. Ц. срещу решение № 511 от 29.10.2013 г. по т.д. № 975/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 299 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 68/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия в частта, с която предявеният от [фирма] против [община] иск за заплащане на получени без основание и представляващи равностойността на извършени през 2012 г. изпълнителни СМР в сградата на "Градска библиотека", [населено място], изразяващи се в: демонтаж на дървена дограма, демонтаж на дървена врата, доставка и монтаж на алуминиеви щори, доставка и монтаж на П. - дограма и стъклопласт с размер 2040/2050, доставка и монтаж на АЛ врата и АЛ дъски, грундиране с готов грунд върху мазилка, боядисване с латекс двукратно, топлоизолация на външни стени, външна силикатна мазилка, боядисване на фасада, фасадно тръбно скеле, фугиране на каменни плочи, изкърпване на външна пръскана мазилка, е отхвърлен за разликата между претендираните 32 026, 03 лева и присъдените 25 198, 23 лева, както и в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху получената без основание сума в периода 12.03.2012 г. - 13.01.2013 г. за разликата между търсеното обезщетение от 3 178, 97 лева и присъденото такова в размер на 2 175, 54 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че при неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД предмет на полученото може да бъде всяка имуществена облага, като не е задължително да има непосредственост при разместването на имуществена облага, т.е. обеднелият да е престирал непосредствено на обогатилия се. Поддържа, че под обогатяване се разбира както получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго /а не само на недължимо плащане/. Твърди, че в случая ответникът на практика си е спестил заплащането на рентабилност и ДДС, каквито би дължал при сключен договор с касатора или друг строител, което означава, че с размера на тези суми се е обогатил.
Ответникът [община] не изразява становище по касационната жалба.
С определение № 79 от 16.02.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Следва ли в сумата, дължима на изпълнителя в хипотезата на извършени строително-монтажни работи без сключен договор за изработка, да бъде включен ДДС?
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за спорен пред него единствено въпросът относно размера на сумата, която се дължи на ищеца като равностойност на полученото без основание. В тази връзка въззивният съд е посочил, че реално полученото от ответника е свързано с извършване на СМР и влагане на материали, описани в решението, чиято парична равностойност е определена от приетото по делото заключение и от която логично следва да се изключи т.нар. рентабилност или печалба. Въззивният съд е приел, че за формиране на печалба освен придобивна сделка, следва да има и продажна и тъй като последната липсва, водещо при определяне на стойността на вложената без основание от ищеца стока или услуга е нейната придобивна /реална/ цена. Приел е още, че тази придобивна цена е логично да не бъде увеличавана с 20% ДДС поради това, че начисляването на този тип косвен данък предполага наличието на доставка по смисъла на ЗДДС, респ. договор /сделка/ по смисъла на гражданското и търговското законодателство, по които доставчик /продавач на стоката или извършител на услугата/ е ищецът в настоящото производство. Тъй като такива липсват, е приел за неоснователно искането за увеличаване на стойността на даденото без основание с 20 % ДДС.
