ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

чака актуализация 24 април 2020 747 уникалност: 89.4%

Правен Въпрос

Кой носи тежестта за доказване на реалното извършване на доставки при упражняване на правото на данъчен кредит?

Фактическа Обстановка

Дружество извършва търговия с авточасти и ги използва в някои свои ремонтни услуги, които предоставя. Tо купува частите чрез доставки от други търговци и упражнява правото си на данъчен кредит за тях. НАП прави ревизия на дружеството и отказва правото на данъчен кредит по някои от покупките. Според данъчните дружеството не е предоставило достатъчно доказателства за фактическото извършване на покупките. Те приемат, че фактурите са издадени без основание от доставчиците, тъй като доставките не са реално извършени. Дружеството обжалва акта, като твърди, че това се дължи на липсата на съдействие от страна на доставчиците за документално оформяне на всяка покупка, както и на невъзможността да бъдат открити на посочените от тях адреси за извършването на насрещна проверка от НАП.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 87 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Чл. 6, ал. 1 ЗДДС

Чл. 68, ал. 1 ЗДДС

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. д. № 1459/2018

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Клийн Мат" ЕООД - гр. Своге чрез процесуалния му представител адв. М. П. срещу решение № 7148/28.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2896/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22220516004572-091-001/12.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 222/16.02.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Според касационния жалбоподател съдът не е разпределил доказателствената тежест на ответната страна и затова е бил принуден да извършва насрещно доказване по неясни твърдения, вследствие на което съдът е приел, че липсват доказателства за реални доставки. Касаторът излага оплакване, че в противоречие с основни принципи на процеса съдът бил приел подхода по саниране на пропуските и домотивиране на констатациите на административния орган, използвайки констатации на вещото лице Георгиева, както и че съдът е направил бегъл анализ на приложимата национална правна уредба, относно неустановяването на прехвърляне на право на собственост върху родовоопределени вещи и до липсата на изискуемост на първоначално приспаднатия данък. Твърди, че като получател притежава всички законовоизискуеми документи, доказващи произхода и предаването на стоките, поради което изтъква, че неправилно съдът е приел за недоказан факта по прехвърлянето на правните и фактическите рискове и изгоди по повод на стоките на получателя. Позовава се на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което заведената от жалбоподателя счетоводна отчетност е в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и съответните приложими стандарти, какъвто е СС-2. В касационната жалба се твърди, че мотивите на съда са в противоречие с неоспорения от страните факт, доказан със заключението на вещото лице по последващото прехвърляне на риска върху трети лица - клиенти на жалбоподателя съгласно СС-18. В този смисъл касационният жалбоподател излага оплакване, че съдът немотивирано е кредитирал аргументите на органа по приходите за липса на незадължителни за съставяне и неконкретизирани частни документи, като доказателство за прехвърляне правото на собственост върху стоките. Позовава се на съдебна практика на СЕС по дела С-320/88, С-111/05, С-285/11, С-494/12, С-78/12, С-18/13 и С-159/14, както и практика на ВКС по приложението на чл. 189 ЗЗД. Подробни оплаквания са изложени от касатора и относно това, че с потвърждаване на отказа на приходните органи на данъчен кредит, съдът е презумирал недобросъвестност на касационния жалбоподател. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се реши спорът по същество или след отмяна на обжалваното решение, делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. Претендира се и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Пейов.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Калоферова я оспорва и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на "Клийн Мат" ЕООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт, с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Стор партнер груп" ЕООД с ДДС общо в размер на 5 888,35 лв. с предмет "ротор и бобина за ел. съединител", "реле 24 V", "бутална и двукръгова помпа", "хидравлични разпределители" и др.; от "Ванстел" ЕООД с ДДС в размер на 2 400 лв. с предмет "доставка на резервни части", "ел. модул", "помпа" и "маслен филтър"; от "Ив Сити Строй" ЕООД с ДДС в размер на 1 441 лв. с предмет "доставка на резервни части по договор" и "резервни части по вид и количество" и от "Георгиев А.М. 2011" ЕООД с ДДС в размер на 3 500 лв. с предмет "резервни части по вид", ведно със съответните лихви, като всички фактури са издадени през данъчни периоди на 2011 г. и 2012 г.

скрито платено съдържание: 1756 думи;