ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

чака актуализация 20 май 2020 999 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Кой носи тежестта за доказване при твърдяно недобросъвестно получаване на осигурителни суми?

Фактическа Обстановка

На лице е изплащана пенсия за осигурителен стаж и възраст. След пенсионирането си лицето заема позиция като председател на туристическо дружество. При последваща проверка НОИ разпорежда на лицето да възстанови неправилно изплатените суми за пенсии за периода, през който изпълнява длъжност като председател, тъй като е налице правно основание за осигуряването му. Сумата, която следва да бъде възстановена, е в размер на близо 2 000 лв., като е пресметната за периода от 03.05.2010 г. до 31.12.2010 г. В решението, с което се потвърждава разпореждането на административния орган, не са посочени действия на лицето, които да нарушават или да заобикалят закона, нито поведение, целящо да подведе или заблуди компетентните органи по отношение на осигурителните му права. Лицето твърди, че е било напълно добросъвестно при получаването на пенсиите си, тъй като не е могло да знае, че е възникнало ново основание за осигуряването му, поради което обжалва разпореждането на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 88 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Чл. 115 КСО

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

при секретар и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 2855/2019

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на П. Б. М. от гр. Дупница, обл. Кюстендил, срещу решение № 22 от 4.02.2019 г., постановено по адм. д. № 511 по описа за 2018 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-09-28/30.10.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4611052929/14.03.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 114 от КСО, чл. 115, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от КСО.

Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Кюстендил, не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Кюстендил е решение № 2153-09-28 от 30.10.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4611052920 от 14.03.2016 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО, с което П. Б. М. от гр. Дупница е задължен да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода от 03.05.2010 г. до 31.12.2010 г. с общ размер на 1942.93 лв. (главница 1079.86 лв. и лихви 863.07 лв. до 14.03.1016 г.).

С постановеното решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като необосновано е приел, че вземането на НОИ не е погасено по давност. Съдът се е позовал на приложимата разпоредба на чл. 115, ал. 1 от КСО, но не е направил констатации относно началния и крайния момент на петгодишния давностен срок съобразно годината, за която се отнася вземането. По възражението на жалбоподателя за добросъвестност и неправилно прилагане на чл. 114 от КСО съдът е пропуснал да се произнесе.

скрито платено съдържание: 858 думи;