ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 12 март 2020 531 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Такса за присъединяване към електрическа мрежа на абонати следва ли да се отчита като разсрочен приход за бъдещи периоди?

Фактическа Обстановка

Дружество с предмет на дейност производство, пренос на топлинна енергия и поддържане на газопроводи осчетоводява услугата по присъединяване на клиенти като разсрочен приход за бъдещи периоди. НАП извършва ревизия и издава акт на Дружеството с мотива, че приходите не могат да бъдат разсрочвани по този начин, тъй като не става дума за продължаващо изпълнение. Дружеството обжалва акта.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 122 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

МАДЛЕН ПЕТРОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 3507/25.05.2017 г., постановено по адм. д. № 8624/2016 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № Р-29002915010993-091-001/28.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, изменен с решение № 1221/21.07.2016 г. на директора на посочената дирекция за преобразуване за 2010 г. в увеличение на финансовия резултат с 4 453,45 лв., а декларираната данъчна загуба от 2 765 939,15 лв. е коригирана в намаление със същата сума и е установена данъчна загуба в размер на 2 761 485,70 лв., а за 2011 г. финансовият резултат е преобразуван в увеличение с 49 207,50 лв. със същата сума е завишен положителният данъчен финансов резултат преди приспадането на данъчна загуба от минали години от 1 370 536,22 лв. на 1 419 743,72 лв., като до същия размер е установена и загубата от минали години за приспадане от положителния резултат за 2011 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба с доводи, че спорът между страните по делото е правен относно счетоводното третиране на таксата присъединяване, а касационния жалбоподател твърди, че съдебният състав необективно е кредитирал изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Позовава се на МСС 18 "Приходи" и разясненията на КРМСФО. Иска се отмяна на обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските и постановяване на друго решение, с което ревизионният акт се отмени. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред първата съдебна инстанция съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.

Ответникът по касационната жалба "ЕВН България Топлофикация" АД чрез адв. В. Б. е депозирал писмен отговор, с който я оспорва. В съдебно заседание адв. Бешков е поискал съдебното решение да се остави в сила и се присъдят на ответника по касация направените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд за да отмени по оспорване на "ЕВН България Топлофикация" АД ревизионния акт се е позовал на констатациите на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което според съда било мотивирано, логично и съответстващо на събраните доказателства и е приел, че услугата по присъединяване на абонатните станции представлява предоставяне на възможност за ползване на топлинна енергия или топла вода, което включва изграждане и закупуване на вече изградени от клиенти активи (съоръжения в абонатните станции) и последваща дългосрочна експлоатация и стопанисване, като по този начин се осигурява пренос и разпределение на топлинна енергия към потребителите - битови и производствени. Пак въз основа на заключението на експерта, съдът е приел, че посоченото присъединяване е свързано с изграждането и монтирането на съоръжения, имащи характер на дълготрайни активи. Съдът е посочил в съдебния си акт, че ревизираното дружество при определяне на счетоводната си политика е прилагало международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) и международни счетоводни стандарти (МСС), вкл. и МСС-18 и е съблюдавало правилото "постъпленията от цена за присъединяване на обекти на потребители на електрическа енергия към разпределителната мрежа се разсрочват за 8-годишен период, какъвто е очакваният полезен живот на изгражданите електрически уредби и съоръжения", т.е. приходите от присъединяване са отчитани като разсрочени приходи за бъдещи периоди. Според съда посоченото разсрочване на приходите дружеството е извършвало във връзка с осъществяването на основната си дейност по предоставяне на непрекъсната услуга по топлоразпределение в рамките на предоставения му лиценз. В обжалваното решение е приет и направеният анализ от вещото лице на термина "приходи" съобразно МСС-18, както и че признаването на приходите може да се осъществи през повече от един отчетен период, което води до отчитане на приходи за бъдещи периоди. Относно принципът на съпоставимост на приходи и разходи съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСч (отм.) разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност следва да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. В тази връзка съдът е приел, че преценката за това е на ревизираното дружество, като се е позовал на експертизата, според която конкретен МСС за разсрочване на приходи за бъдещи периоди, свързан пряко с МСФО към процесния период няма, а по отношение на разходите по изграждането на съоръженията за присъединяване, са разходи по придобиване на дълготрайни активи. Съдът е подкрепил констатацията на вещото лице, че по този начин отчитани приходите, е налице съпоставимост между тях и разходите. Приел е също така, че възприетият от "ЕВН България Топлофикация" АД модел на счетоводно отчитане, при който приходът от цената по присъединяване се признава през повече от един отчетен периоди, съответства на изискванията на действащите през ревизирания период международни счетоводни стандарти и на принципите на счетоводното отчитане по ЗСч. Относно разяснението на КРМСФО на приходните органи, съдът е подкрепил изразеното от вещото лице при разпита му в съдебно заседание, че то няма самостоятелно правно значение, както и че е препоръчително, а не задължително. Според тези мотиви първоинстанционният съд е направил и правните си изводи, като е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт в обжалваната му част.

скрито платено съдържание: 1450 думи;