Съдържание:
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Необходимо ли е ДЗЛ да съхранява автомобил, за който е ползван данъчен кредит, по начин, предпазващ го от умишлен пожар, за да не връща приспаднатия ДДС при унищожение на колата?
Фактическа Обстановка
Дружество купува луксозен автомобил, за който ползва данъчен кредит. Автомобилът е унищожен при пожар, възникнал пред блока на управителя на дружеството, където е бил паркиран. Дружеството не извършва корекция на ползвания данъчен кредит, тъй като разглежда пожара като непреодолима сила, при която корекция не се прави. НАП издава ревизионен акт, с който начислява ДДС във връзка с ползвания данъчен кредит за изгорелия автомобил. Според данъчните дружеството не е положило дължимата грижа, за да предотврати настъпването на негативните последици. То е можело да държи колата в гараж, платен паркинг и т.н., но не го е направило. Дружеството обжалва акта.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети май в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
при секретар и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 2831/18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 857/14 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлена жалбата на "Тракия Трейд" ООД, срещу процесния пред първоинстанционния съд РА. Претендира разноски за две инстанции.
Ответната страна - "Тракия Трейд" ООД, чрез пълномощника си адв. Едрева, оспорва жалбата. В писмени бележки излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 241303346/28.11.2013 г., издаден от екип при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 206 от 28.02.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Тракия Трейд" ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди месеците юли, август и октомври 2008 година и месец август 2012 г. в размер на 40908.53 лв. и лихви 17005.52 лв.
За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.
Относно приложение на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС /неправилно посочена т. 2/.
За безспорно съдът е приел, че дружеството е придобило, чрез вътреобщностно придобиване, лек автомобил "Мерцедес Бенц" и е упражнило правото си на данъчен кредит чрез отразяване на доставката в дневник за покупки по ЗДДС за м.08.2007 г., като е издало протокол по чл. 117 с № 0000000001 от 15.08.2007 г. на стойност 117168.32 лв. и ДДС - 23 433.66 лв. Автомобилът е отдаден под наем с договор от 10.08.2007 г. и е установено, че е погинал след унищожаване вследствие на пожар, предизвикан от неустановено лице. Автомобила е счетоводно отписан със счетоводна справка № 137/138 в м.02.2009 г., като не е извършена корекция на ползвания данъчен кредит поради унищожаване на вещта.
При тези факти от органа по приходите е прието, че не са налице предпоставките на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, тъй като лицето не е проявило дължимата грижа за стопанисване на вещта по начин, по който да предотврати настъпилия пожар.
Съдът е приел, че тълкуването е разширително и във вреда на ДЗЛ.
Настоящият състав намира извода на АС за законосъобразен.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Между страните по делото не е формиран спор относно обстоятелството, че при закупуване на процесния автомобил дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит. Предвиденото от законодателя ограничение, не се прилага, когато се установи наличие на хипотезата по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, която предвижда, че не се прилага корекционния механизъм, когато е налице унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. В данъчния закон липсва легално определение, поради което правилно съдът се е позовал на регламентацията дадена в чл. 306, ал. 2 ТЗ, съгласно която непреодолима сила представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Няма спор, че пожарът е събитие, което отговаря на понятието непреодолима сила, тъй като е непредвидим. По делото е безспорно установено, че пожарът е възникнал на мястото на паркиране на автомобила - западната страна на блока в който живее управителя на "Тракия трейд" ЕООД - Т. И. К.. Установяването на това обстоятелство е въз основа на писмени доказателства и заключението на приетата по делото пожаро-техническа експертиза., които са подробно обсъдени в мотивите на съдебния акт и са безспорни.