ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 28 август 2020 760 уникалност: 94.2%

Правен Въпрос

Достатъчно ли е наличието на свързаност между доставчика и получателя по облагаема доставка, за да се приеме, че получателят знае за невнасянето на ДДС от доставчика?

Фактическа Обстановка

През 2012 г. Дружество 1 извършва шест облагаеми доставки към Дружество 2, за което издава фактури с начислен ДДС и подава нужните справки-декларации. Тогава едноличен собственик на капитала и управител на Дружество 2 (получателя) е същото физическо лице, което изпълнява длъжността „Главен счетоводител“ при доставчика и съставя годишните му финансови отчети. През периода двете юридически лица имат еднакъв адрес на управление, предоставили са еднакъв телефон и електронен адрес за кореспонденция с НАП и подават своите справки-декларации по ЗДДС от един и същ IP адрес. Поради невнасянето на дължимия данък от Дружество 1 (доставчика) НАП ангажира отговорността на получателя (Дружество 2) за установените задължения в размер на 85 283 лева, ведно с лихви, възлизащи на 47 941 лева. Ревизираното дружество (получателят) обжалва издадения ревизионен акт.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 121 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Чл. 177 ЗДДС

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ФАНИ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕР ЦВЕТКОВ

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 1911/2019

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. 166, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "ПСТ Плевен" ЕООД, преименувано в хода на съдебното производство в "Новако Строй" ЕООД, с предишно наименование през ревизираната 2012 г. - "Пътинженеринг Плевен" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, против решение № 503/12.12.2018 г. по адм. д. № 278/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт /РА/ № Р-04001517004525-091-001/18.12.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 62/15.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението в извод за законосъобразност на РА, в две посоки, едната по отношение наличието на погасителна давност спрямо установената отговорност за неплатено задължение от трето лице и втората група аргументи са относно незаконосъобразност на решението, съответно на обжалвания ревизионен акт, тъй като не са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 177 от ЗДДС. Сочи, че от събраните доказателства не може да се направи извод за наличие на условието на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС "ПСТ Плевен" ЕООД да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от задълженото лице "Пътинженеринг" АД. Излагат се аргументи свързани с това, че дружеството, основен длъжник е несъстоятелен търговец и спрямо него са били наложени предварителни обезпечителни мерки и то не е било в състояние свободно да разплаща своите задължения, и то по инициатива на Националната Агенция за приходите в рамките на изпълнително дело, поради което и разплащанията са извършвани чрез прихващане между двамата доверители. Твърди, че през процесния период и по нареждане на администрацията, ревизираното дружество е платило задължения на несъстоятелния търговец в рамките на извършеното прихващане или по негово нареждане, но за периоди, които са предшестващи, за по-стари задължения, т. е. не е имало никакво намерение за увреждане на фиска, а напротив изпълнение на такива задължения. Дори несъстоятелният търговец да е имал освен публични и често правни задължения в огромен размер, т. е. неговото състояние е било трайно влошено икономически, което е резултирало в производство по несъстоятелност, няма целенасочено поведение за увреждане на фиска. Цитира практика на Съда на Европейския съюз, в която се казва, че аргументите за реализирана солидарна отговорност трябва да почиват на ясно доказани факти и твърди, че в ревизионния акт такива няма. По тези съображения иска решението и съответно, РА да бъдат отменени. В съдебно заседание се представлява от адв. Лазаров, който поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея и допълнителни в пледоарията.

Ответната страна Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново, в постъпил писмен отговор от юрк. Кирчев оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 863 лв., съобразно материалния интерес на обжалването.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Ревизията е извършена за ревизирани периоди от 2012 г. на дружеството с наименование към този момент "Пътинженеринг Плевен" ЕООД.

След 2012 година има последващи изменения в наименованието на дружеството в "ПСТ Плевен" ЕООД от 30.08.2012 г. и след това в "Новако Строй" ЕООД от 20.12.2018 г., след постановяване на обжалваното решение на първоинстанционния административен съд - гр. Велико Търново.

скрито платено съдържание: 1641 думи;