ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

при секретар и с участието на прокурора Л. М. изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Кастел експорт" ООД гр. София срещу решение № 1374/06.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1328/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив /АСПл/.

Касаторът навежда като касационни оплаквания доводи за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Претенцията е за отмяна решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. По съществото се претендира отмяна на ревизионния акт, с който е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2006 г. и 2007 г. В съдебно заседание се явява като процесуален представител адв. Дюлгерова, която поддържа жалба. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД ""ОДОП"/ Пловдив, в писмено становище на процесуалните представители юрск. Манолева и Левова, оспорва основателността на касационната жалба. В съдебно заседание се явява юрск. Левова, която поддържа становището за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на "Кастел експорт" ООД срещу ревизионен акт /РА/ № 16251200357/25.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РА № 1300236/04.02.2013 г. на същия орган, потвърден в обжалваната част с решение № 383/12.04.2013 г. на зам. Директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който в тежест на ревизираното лице "Кастел експорт" ООД са установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2006 г. и 2007 г. съответно в размери на 304 527,81 лв. и 183 974, 07 лв. и са определени лихви върху тези задължения съответно в размери на 214 369,37 лв. и 102 873,35 лв.

Допълнително установените задължения за корпоративен данък произтичат от направено от приходните органи увеличение на декларирания от дружеството финансов резултат за 2006 г. в размер на 2 030 185, 40 лв. и за 2007 г. в размер на 11 814 500,52 лв. Направеното увеличение на ФР е на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. с чл. 14, чл. 15, ал. 2, ал. 3, т. 1 ЗКПО (отм.) за 2006 г. и чл. 78 вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО за 2007 г. Приходният орган в РА и РД и данъчният директор в решението си приемат, че през м. октомври, ноември и декември 2006 г. РЛ продава на несвързани с него лица - "Гранд пакт" ООД, "Викториал" ЕООД, "Станев и Славов" ООД и "Славянка" ООД, а през м. декември 2007 г. продава на "Гранд пакт" ООД и "Викториал" ЕООД стоки - лагери, по фактури описани в приложение към РД, на единична стойност 0,022 лв., която цена според тях е по-ниска и значително отличаваща се от пазарната такава, което довело до начисляване на по-малко приходи и съответно до реализация на загуби за дружеството, а оттам до намаляване на годишния ФР и дължимия корпоративен данък. Приходните органи приемат, че сделките за продажба на тези лагери са сключени при условия /в случая намаляване на договорената цена, значително отличаваща се от пазарната такава/, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което и след определяне на пазарна цена на същите стоки, увеличават декларирания ФР, т.е. вземат под внимание ДФР, който би се получил при извършване на сделката по пазарни цени. За тези си изводи приходните органи се позовават на сделки, извършени от РЛ в същите периоди с други съконтрахенти, по които лагерите са продавани на значително по-високи цени, както и на заключение на назначена и приета в хода на ревизионното производство съдебно-оценителна експертиза относно пазарната цена на стоките, изготвена от вещото лице С. Б.. Фактическият извод, който се прави е, че изписаната среднопретеглена отчетна стойност на конкретните доставки е от 0,11 лв. до 0,13 лв. и съобразно заключението на експертизата, продажната цена е значително по-ниска от пазарната такава.

С процесния РА допълнително са установени и задължения за корпоративен данък в размер на 2524 лв. за 2007 г. на основание чл. 77, ал. 1 вр. с чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО предвид увеличение от приходните органи на декларирания от дружеството ФР за 2007 г. със сумата 25 240,22 лв., за която приема, че е разход, отчетен в нарушение на счетоводното законодателство, поради което не се признава за данъчни цели. Прието е, че по получени от внос стоки - доставка на стоманени въжета от Китай са налице привидна сделка от страна на РЛ като получател на стоките от Kedron Bearing Services САЩ, по която сделка цените били значително завишени и е налице реална/прикрита сделка - получаване на същите стоки от китайски дружества. Приема се, че фактурите, издадени от Kedron Bearing Services САЩ по привидните сделки не документират реални доставки, поради което липсва документална обоснованост на операциите по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗСч. Данъчните задължения са определени при условията на прикритата сделка на основание чл. 16, а ал. 3 ЗКПО.

В обжалваното си решение първоинстанционният съд приема, че РА е издаден при спазване на процесуалните правила и е законосъобразен акт. Изцяло споделя направените от приходните органи фактически и правни констатации. По възраженията на жалбоподателя приема, че вещото лице Бънков притежава правоспособност за оценка на стоки - машини и съоръжения, както и че същият е дал заключение при комбиниране на два от методите, предвидени в Наредба № Н-9/2006 г. на МФ - методът на сравнимите неконтролирани цени и метод на новата възстановителна стойност, идентичен с метода на увеличената стойност, при използване на заводски цени на производители, статистическа информация, информация за цени от интернет, данни от клиенти и офертни цени на търговци с аналогична дейност. Съдът е приел, че продадените лагери не са били закупени изцяло от ВМЗ "Сопот" и вида, в който са продадени е добър търговски вид. Позовавайки се на заключенията на приети единична и тройна ССчЕ, съдът приема, че част от видовете и количества лагери, продадени на "Гранд пакт" ООД, "Викториал" ЕООД, "Славянка" ЕООД и "Станев и Славов" ООД, не са придобити от ВМЗ "Сопот поради установена от вещите лица липса на закупени бройки от същите видове при проверка на експедиционните нареждания, издадени от ВМЗ "Сопот". Съдът не кредитира съдържанието и доказателствената стойност на приемо-предавателен протокол от 14.05.2004 г. към борсов договор от 17.03.2004 г. относно броя и вида на закупените и предадени лагери от ВМЗ "Сопот" на РЛ. Не кредитира показанията на св. Николов и Бозуков като заинтересовани от изхода на делото, кредитира показанията на св. Здравчева и получените данни за начина на съхранение на лагерите от и във ВМЗ "Сопот". Относно състоянието на лагерите, както и пазарната цена при продажбата им съдът обсъжда показанията на св. Петров, Станев, Хаджиминев, заключенията на двете приети СТЕ, имащи за задача да определят вида, в който са продадени лагерите и пазарната им цена и като кредитира отделни части от тези експертизи, съдът приема за недоказано лагерите да са продадени като негодни и в лошо търговско състояние. Не приема дадените от оценителите пазарни цени на лагерите като счита, че същите не са използвали методите по Наредба №Н-9, а са ползвали недопустимо аналози със собствени сделки на РЛ. Приема за безспорно установено отклонение от данъчно облагане, изразяващо се в ниска продажна цена срещу изписване на висока отчетна стойност по метода на средно претеглената цена, с което се увеличават разходите и се намалява следващата се печалба. Не приема възражението за негодност и лошо качество на стоките предвид липсата на данни за бракуването им и сключването на договорите в края на отчетната финансова година. При тези мотиви РА е приет за законосъобразен и е потвърден.

По втория пункт на РА относно увеличения ФР на дружеството във връзка с внос на стоманени въжета от Китай, първоинстанционният съд обсъжда събраните писмени доказателства и експертиза като прави фактически и правни изводи, съответни на тези на приходните органи, за покупка на стоката директно от китайските фирми на цена по-ниска от тази, която е уговорена към доставчика от САЩ, на когото управителят на РЛ е и генерален представител. Позовава се на извършеното частично плащане от РЛ директно на китайските фирми съобразно издадени инвойс фактури, на свързаността между РЛ и фирмата от САЩ като приема, че само по силата на договора между РЛ и фирмата от САЩ за доставка, на издадената проформа фактура между тях и на морските товарителници, в които китайските дружества са вписали като изпращач фирмата от САЩ, не е доказано, че сделката между РЛ и фирмата от САЩ е реална. Съдът, подобно на приходните органи, намира, че прикритата и реална сделка за продажба и внос на стоманени въжета от Китай е тази между двете китайски фирми и РЛ, поради което за целите на данъчното облагане са съобразени цените на стоките по реалната сделка, съответно на което е променен ФР и съответно дължимия корпоративен данък. РА е потвърден изцяло като законосъобразен и в тази си част.