ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 11 май 2020 745 уникалност: 95.1%

Правен Въпрос

Могат ли да се вземат предвид свидетелски показания на роднини при доказване на произход на пари, когато разходите на лице надвишават приходите му за календарна година?

Фактическа Обстановка

Физическо лице придобива право на строеж и построява двуетажна къща. Във връзка с необходимите финанси за изграждането на къщата НАП извършва ревизия и издава ревизионен акт, с който определя задължения за данък за 2010 г. и 2011 г. в размер на 18 000 лв. Мотивът на данъчните е, че има разлика в декларираните приходи и извършените разходи, което означава укриване на доходи. Лицето обжалва ревизионния акт.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 170 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ФАНИ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕР ЦВЕТКОВ

РОСИЦА ДРАГАНОВА

при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 338/20.02.2018 г. по адм. д. № 1321 по описа за 2017 г. на Административен съд - гр. Варна.

С касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна се обжалва решението в частта, с която е отменен РА Р-03000316004640-091-001/03.01.2017 г. издаден от орган по приходите, в частта с която е потвърден и изменен с решение № 91/13.04.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП-Варна, относно установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на Айше Мехмед Мехмед за данъчен период 2010 г. в размера над 5 459,22 лева и за лихвите над 3 165,34 лева.

С касационна жалба на Айше Мехмед Мехмед, се обжалва решението в отхвърлителната му част.

И в двете касационни жалби се съдържат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, в съответната обжалвана част, иска се отмяната му и присъждане на разноски.

Като ответници по касационните жалби, всеки от касаторите оспорва касационната жалба на другия и моли решението да бъде оставено в сила в съответната част.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт, в частта с която е потвърден с решение на директора на Дирекция ОДОП- Варна, а именно установени задължения на Айше Мехмед Мехмед за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 10 993,93 лв. главница и 6 203,33 лева лихви; вноски за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване за данъчни периоди 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2015 г. общо в размер на 2 044,80 лв. и лихва в размер на 891,56 лв., както и в частта, с която е изменен ревизионния акт и са установени задължения за вноски за здравно осигуряване за данъчни периоди 2010 г. и 2014 г. общо в размер на 403,20 лв. главница и лихва в размер на 160,31 лв. Ревизионното производство е по реда на чл. 122 ДОПК, като са констатирани обстоятелствата визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, а именно несъответствия между установени разходи и декларирани приходи за ревизирания период. В хода на ревизията е било установено несъответствие в извършените разходи и получените доходи в посока превишение на разходите над приходите за 2010 г. и 2011 г. Съобразени са дължимите здравноосигурителни вноски, предвид което са приспаднати при определяне на данъчна основа и са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви за забава. Позовавайки се на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, органите по приходите са определили като дължими и вноски за здравно осигуряване за периода 2010 г. - 2015 г. ведно със съответните лихви за просрочие. За да отмени РА в частта на определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г. в размера над 5 459,22 лева и за лихвите над 3 165,34 лева, съдът е приел, че стойността на СМР за жилищната сграда, изпълнени през 2010 г. следва да се съобразят със стойността, определена от неоспореното в хода съдебното производство заключение на СТЕ, а именно такава в общ размер от 81 207,51 лева. Вземайки предвид резултата посочен от вещото лице по СТЕ, съдът е коригирал размерна на данъчната основа установен в хода на ревизията, респективно е определил данък и прилежащи лихви. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

В ревизионното производство е установено, че в полза на касатора Айше Мехмед и съпруга й било учредено право на строеж върху дворно място. Осъщественото строителство на двуетажна къща е прието от органите по приходите за осъществено изцяло със средства на приобретателите на правото на строеж. За да бъде установена стойността на СМР за жилищната сграда от данъчната администрация е назначена експертиза по чл. 60 ДОПК, която при съобразяване на количествата в представените инвестиционни проекти ги е остойностила с цени съгласно "Справочник на цените в строителството" бр. 2 и бр. 3 от 2010 г. издателска къща "Даниелс СД" ООД и Стройексперт СЕК. Експертът е посочила парична равностойност на СМР в размер на 133 568,75 лв. или 125 168,75 лв. без включване на стойността на материалите използвани от предходна конструкция. Посочените стойности са без включен ДДС. Органите по приходите, издали РА, приели, че стойността на СМР сочена в експертизата, не е определена по някой от методите, регламентирани с Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, тъй като в нея не е включена печалба и ДДС. Поради което, за да установят по пазарни цени извършените СМР на къщата, ревизиращите органи са счели за приложим метода на увеличената стойност, регламентиран в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. и са определили като стойност на СМР - 81 109,35 лв. (1/2 от общите разходи за СМР - 162 218,70 лв.). Така мотивирани и при съобразяване на наличните паричните средства в началото на периода /5 003,40 лв./, постъпленията през годината /840,06 лв./ и сбора на извършените разходи през годината /81 139,93 лв./ и наличните парични средства в брой и по банкови сметки в края на периода /20 002,88 лв./ ревизиращите са установили превишение в размер на 95 299,35 лв. Поради включването на вноски за здравно осигуряване в обхвата на ревизията, на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, от данъчната основа са приспаднати задължения за здравно осигурителни вноски в размер на 1 920 лв., в резултат на което органите по приходите са определили данъчна основа 93 379, 35 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 9 337, 93 лв. и лихви в размер на 5 414, 27лв.

скрито платено съдържание: 1345 думи;