ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 15 юни 2020 697 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Може ли да се приеме, че стоки, за които търговец не е подписал фактура или стокова разписка, са реално получени от него, за да направи НАП извод, че същите стоки са продадени от търговеца, без да отчете приходи по тях?

Фактическа Обстановка

Дружество извършва търговия на дребно. НАП провежда ревизия и издава ревизионен акт на Дружеството, с който му начислява ДДС за периода 2010-2012 г. в размер на 4 000 лв. за продажба на стоки, за които са му издадени фактури от доставчици, но той не е отчел в своите продажби. Мотивът на НАП е, че Дружеството е закупило стоки, които не е отчело в своето счетоводство, и ги е продало, без да отчете приходи за тях. Дружеството обжалва ревизионния акт с мотива, че то не е получавало изобщо стоките от своите доставчици и тези стоки не са били предмет на последваща продажба.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 142 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ РАДЕВА

ТАНЯ КОМСАЛОВА

при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. П. изслуша докладваното от съдията ТАНЯ КОМСАЛОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 6770 от 08.05.2019 г. Постановено по адм. д. № 6648 по описа за 2018 г. на Върховен административен съд, е обезсилено Решение № 686/23.03.2018 г. постановено адм. д. № 94/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта с който е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт (РА) № Р-21-1402336-091-01/18.12.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 177/05.03.2015 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив, относно определените на ревизирания субект вноски за здравно осигуряване за 2008 г., за 2009 г. и за 2010 г., като е прекратено производството в тази част.

Със същия съдебен акт е и отменено казаното Решение № 686/23.03.2018 г. постановено по адм. д. № 94/2017 г. на Административен съд-Пловдив, в частта му с която е отхвърлено оспорването на РА № Р-21-1402336-091-01/18.12.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 177/05.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, относно допълнително начисления ДДС в размер общо на 69 777,58 лева и лихви 35 610,92 лева, и допълнително определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ както следва: за 2008 г.- 981,92 лева и лихви - 578,02 лева, за 2009 г. - 1 012,84 лева и лихва - 481,69 лева, за 2010 г. - 934,56 лева и лихва- 348 лева, за 2011 г. - 492,05 лева и лихва - 132,24 лева, и за 2012 г. - 187,55 лева и лихва - 31,17 лева, както и в частта за присъдените разноски, и делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Или съобразно така постанавеното предмет на съдебен контрол в настоящото производство по чл. 227, ал. 2 от АПК е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-21-1402336-091-01/18.12.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 177/05.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта му относно определените на ЕТ "Ниси - ХГ - Симеон Присадов" публични задължения както следва: 1. По ЗДДС в резултат на допълнително начислен ДДС в размер общо на 69 777,58 лева, ведно с прилежащи лихви за забава за несвоевременно разчитане на задълженията по ЗДДС с бюджета в размер общо на 35 610,92 лева, за конкретни данъчни период на 2008 г. и 2012 г.; 2. Допълнително определения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ както следва: за 2008 г. - 981,92 лева и лихви - 578,02 лева, за 2009 г. - 1 012,84 лева и лихва - 481,69 лева, за 2010 г. - 934,56 лева и лихва- 348 лева, за 2011 г. - 492,05 лева и лихва - 132,24 лева, и за 2012 г. - 187,55 лева и лихва - 31,17 лева.

Следва да се посочи, че не се оспорват размерите на задълженията както по ЗДДС, така и за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размерите им декларирани от самия търговец съответно по СД по ЗДДС и по ГДД.

Жалбоподателят настоява да се приеме, че така определените публични задължения, произтичащи според приходната администрация от укрити приходи от продажбата на стоки, получени по фактури, издадени от конкретни доставчици, индивидуализирани в РД, РА и Решението на ответника, които не са намерили отражение в счетоводството му, са незаконосъобразни, като застъпва тезата, че не е получил спорните стоки, поради което и същите не са били предмет на последваща продажба. Прави се и се поддържа възражение за незаконосъобразност на определените задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2008 г. до 30.11.2008 г., поради изтекла абсолютна 10-годишна погасителна давност. В последното по делото съдебно заседание процесуалния му представител настоява за частична отмяна на РА, като се съобрази така стореното възражение, приетото по адм. д. № 94/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив заключение по допуснатата СГрЕ и приетото по настоящото дело заключение по допуснатата ССчЕ. Н. за присъждане на сторените разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, редовно уведомен, в писмено становище по делото чрез юрисконсулт Рашева заявява, че оспорва жалбата. Моли жалбата на ревизираното лице да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение в открито съдебно заседание по делото за частична основателност на жалбата.

Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание за решаване по същество по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК, като по същото е назначена и приета в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза.

Всъщност съдът кредитира така изготвеното заключение, като обективно дадено, съответно на събрания по делото доказателствен материал и неоспорено от страните в дадените експертни изводи, като за нуждите на разрешаването на настоящия правен спор, относими са следните отговори на експерта.

От заключението на вещото лице и по-специално отговорите на въпрос 1 и 2 поставени от съда се установява, че при съобразяване данните единствено от фактурите, установени от вещото лице графолог, като подписани от С. П. и носещи подпис на друго лице, при установени в рамките на процеса данни за получаване на стоките и от заместващото го лице Н. П., и тези по фактурите издадени от ЕТ "В-Бел-Веселин Белов", се установява, че произтичащите от укритите приходи задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (като взе предвид че ЗОВ са отменени с влязло в сила решение и не следва да бъдат приспадани при определяне размера на данъчната основа) по години са както следва: за 2008 г. - данък за довнасяне 88,27 лева и лихви за забава в размер на 51,92 лева; за 2009 г. - данък за довнасяне в размер на 57,48 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 27,31 лева; за 2010 г. - данък за довнасяне по 6,98 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 2,60 лева; за 2011 г. 5,76 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1,55 лева и за 2012 г. 96,11 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 15,98 лева.

Що се касае до поставения въпрос - да определи дължимия от ЕТ ДДС, ведно в прилежащите лихви при съобразяване посочена по-горе група фактури - вещото лице е дало отговор в раздел IV.2. от Констативно съобразителната част, респ. в таблицата в т. 2 от заключителната такава.

Тук обаче е необходимо да се уточни следното. Предмет на правния спор е наличието на основания или не, т.е. правилното доначисляване на ДДС във връзка каза се с осъществени последващи облагаеми доставки със стоките, по процесните фактури, в размер общо на 66 777,58 рева.

От своя страна експертът е посочил дължимия ДДС във връзка с реализацията на стоките по фактурите, издадени от доставчиците "Кавер Орбик"" ООД, "Мол 2" ЕООД, "Табак Логистик груп" ООД, носещи подпис за получател, както и по тези издадени от ЕТ "В-Бел-Веселин Белов", в Таблица № 1 от констативно съобразителната част на заключението, и той е в общ размер на 5 771,48 лева.

В раздел IV.2. на констативно съобразителната част и таблицата в т. 2 от заключителната такава, е даден механизмът на разчитане с бюджета на задълженията по ЗДДС като резултати за процесните данъчни периоди - било то данък за внасяне или данък за възстановяване /съобразно данните от СД, подадени от самото ревизирано лице, респ. съобразно коригираните такива в хода на ревизията, съобразно доначисления с РА ДДС/, при прилагане на процедурите по прихващане и възстановяване по чл. 92, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, съответно експертният извод в т. 2 от заключението е за останалите неразчетени, т.е. за ефективно внасяне в бюджета задължения за ДДС, и произтичащите от тях лихви за забава.

Спорът по делото от своя страна касае е ли са на лице основания за допълнително начисляване на ДДС или не, респ. в какви размери, поради което и съдът следва да ползва данните от Таблица 1 от заключението, касателно главниците, респ. коментираните по-горе части на заключението относно дължимите лихви за забава с известни уточнения които ще бъдат сторени по-долу.

За правилното изясняване на правния спор са допуснати по искане на лицето и допълнително въпроси към експерта.

От дадения експертен извод по т. 3 от заключението се установява, че общият размер на допълнително начисления ДДС във връзка с реализацията на стоките по всички процесни фактури, обект на РА, за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. е 17 489,94 лева /главница, с уточнението, че вещото лице е констатирало техическа грешка в данните от Таблица 1 Установявам на РА касателно данъчен период м.10.2008 г., като размерът на доначисления ДДС е съобразно именно тези данни, без елиминиране на грешката/, респ. 11 926,43 лева, лихви за забава, съответно при съобразяване данните от Таблица 2 от тях допълнително начисления ДДС с РА във връзка с реализацията на стоките по всички процесни фактури за данъчни периоди 01.01.2008 г. до 30.11.2008 г. е 12 790,21 лева /както е посочено и в данните от таблица № 4 стр.37 от заключението/, с прилежащи лихви за забава в размер на 8 622,91 лева; съответно доначисленият с РА ДДС за реализацията на стоките по фактурите, носещи подпис за получател, за данъчен период м.12.2008 г. е в размер общо на 605,29 лева /таблица 1/.

Съобразно така дадените експертни изводи се установява, че размерът на допълнително начисления ДДС във връзка с последващата реализация на стоките, предмет на фактурите, носещи подпис за получател, и тези издадени от ЕТ "В-Бел-Веселин Белов" за периода от 01.12.2008 г. до 31.12.2012 г. е в размер общо на 4 298,34 лева /5 771,48 лева, пълния размер на доначисления ДДС, намален със сумата 1 473,14 лева, размерът на доначисления ДДС през периода от 01.01.2008 г. до 30.11.2008 г., по фактурите, носещи подпис за получател, издадени през периода 01.01.2008 г. - 30.11.2008 г./.

Що се касае до лихвите за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задълженията по ЗДДС за процесните данъчни периоди, произтичащи от така определения размер на доначисления ДДС, съдът съобразни следното: за определянето им следва да бъдат ползвани данните от раздел IV.2. от заключението на вещото лице, като се елиминират изчисленията, сторени за данъчни периоди от м.01 до м.11. вкл. на 2008 г., вкл. не се съобразяват данните от РА, като за същия отчетен период се съобразят изцяло декларираните по СД по ЗДДС от самия ревизиран субект резултати за данъчни периоди, респ. произтичащите от това процедури по чл. 92 от ЗДДС.

скрито платено съдържание: 3888 думи;