ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № **/****

чака актуализация 3 ноември 2020 636 уникалност: 100%

Правен Въпрос

В какъв срок трябва да се наложи дисциплинарното наказание и спира ли да тече този срок през празничните и почивните дни?

Фактическа Обстановка

Служителка системно е нарушавала трудовата дисциплина в периода 1 януари 2015 г. – 20 април 2016 г. Това е станало известно на работодателя чрез доклад, който е получил на 21 юни 2019 г. На 29 септември 2019 г. служителката е дисциплинарно уволнена заради нарушенията. След доклада тя е била 20 дни в платен годишен отпуск и 12 дни в отпуск поради временна неработоспособност. Служителката оспорва уволнението, като твърди, че то нарушава разпоредбата на КТ, според която дисциплинарните наказания трябва да се наложат до 2 месеца от откриването им, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушенията. Според работодателя двумесечният срок спира да тече в почивните дни и празниците.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 112 думи;

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № **/****

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 87/2018 г.

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 491 от 20.06.2018 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в ред. до изм. с ДВ бр. 86/2017 г. касационно обжалване по касационна жалба на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - [населено място], чрез адв. Б. Б., на въззивно решение № 1064 от 18.08.2017 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр. д. № 1578/2017 г., с което е потвърдено решение № 865/20.03.2017 г. по гр. д. № 15881/2016 г. на Пловдивския районен съд, с което са уважени предявените от Н. И. П. срещу на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - [населено място], искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и, ал. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № РД-04-14/26.09.2016 г. на началника на Регионалното управление на образованието - П. и неговата отмяна, за възстановяването й на предишната заемана длъжност "директор" и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 5153, 82 лв. за периода от 26.09.2016 г. до 07.11.2016 г. и от 28.11.2016 г. до 06.03.2017 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, като в тежест на ответника са възложени сторените в производството разноски.

В касационната жалбата и в пледоария по същество от касатора чрез процесуалния му представител са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

Ответната страна Н. И. П. в представения писмен отговор и в пледоария по същество чрез процесуалния си представител изразява становище неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и, ал. 2 от КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е счел за безспорно между страните, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност "директор", което било прекратено със Заповед № РД-04-14/26.09.2016 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, връчена на ищцата на 29.09.2016 г. Констатирал е, че дисциплинарното наказание било наложено на ищцата за системно нарушаване на трудовата дисциплина, извършено през периода 01.01.2015 - 20.04.2016 г., което е станало известно на субекта на дисциплинарната власт при запознаване със съдържанието на предварителен одитен доклад вх. № РД-16-3-140/21.06.2016 г. и окончателен одитен доклад вх. № 92-00-31/22.06.2016 г. В тази връзка посочил, че под "откриването на нарушението" следва да се разбира момента, в който на органа на дисциплинарна власт са станали известни съществените признаци на нарушението, който в случая е моментът на входиране на предварителния доклад в Р. П. - 21.06.2016 г. Приел е, че обжалваната уволнителна заповед е издадена в нарушение на нормата на чл. 194, ал. 1 КТ, според която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, тъй като нарушенията са узнати от работодателя на 21.06.2016 г., а наказанието е наложено с връчване на заповедта на 29.09.2016 г. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че след прекратяване на основанието за спиране протичането на срока за налагане на дисциплинарно наказание следва да се прибавят само дните, в които работникът е бил в законоустановен отпуск, без да се включват и почивните и празнични дни, изтекли по време на спирането. Посочил е, че срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци и в случая изтича на 21.08.2016 г., тъй като съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ срокът по, ал. 1 не тече за времето, през което работникът е в законоустановен отпуск. Обосновал е, че разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от КТ отчита само "законоустановения" отпуск - само в работни дни, поради което само тяхната бройка ще следва да се прибави след като работникът се върне от отпуска си и само в техните рамки ще може да се наложи дисциплинарно наказание. Недопустимо било чл. 194, ал. 3 от КТ да се тълкува разширително или корективно и да се достига до включването и на други дни извън установените в закона. Предвид това е приел, че след като двумесечният преклузивен срок е започнал да тече на 21.06.2016 г. и е изтекъл на 21.08.2016 г., то от 22.08 следва да се прибавят и 32 дни законоустановен отпуск и по този начин крайната дата за налагане на дисциплинарно наказание се явява 22.09.2016 г., а заповедта е връчена на 29.09.2016 г., т.е. след 2-месечния срок, поради което потестативното право да се прекрати трудовото правоотношение на това основание е погасено. Въззивният съд е приел за основателни и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ до уважения от първоинстанционния съд размер.

скрито платено съдържание: 1194 думи;