ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Работник по срочен трудов договор има ли право да претендира имуществени вреди за период след изтичане на трудовия му договор?
Фактическа Обстановка
Работник, работещ по срочен трудов договор за строително предприятие, претърпява злополука на 12.12.2011 г. Той претендира обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на трудовата злополука, представляващи разлика между полученото обезщетение за временна неработоспособност и трудовото му възнаграждение, което би получил за периода 12.12.2011 – 12.12.2012 г., заедно със законната лихва. Работодателят възразява, като посочва, че отговаря само за срока, за който е сключен трудовият договор – т.е. до 24.03.2012 г.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр. дело № 2945/2016 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба., вх. № 4702/28.4.2016 г. подадена от адв. А. Д. - процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] - [населено място], против въззивно решение № 112/17.3.2016 г. по гр. д. № 62/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 1693/03.12.2015 г. по гр. д. № 2685/2015 г. по описа на Плевенския районен съд, X. граждански състав, с което [фирма] - П., е осъдено да заплати на Д. Т. А. от [населено място], сумата 16783, 31 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултатна трудова злополука от 12.12.2011 г., изразяваща се в разлика между получавано от Д. А. обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото му възнаграждение, което би получавал, за периода от 12.12.2011 г. - 12.12.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2011 г., до окончателното й изплащане, както деловодни разноски.
Въззивният съд е приел, че нормата на чл. 200, ал. 3 КТ регламентира, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Във връзка с това съдът е стигнал до извод, че срочният характер на трудовото правоотношение не изключва отговорността на работодателя по реда на чл. 200 КТ, тъй като определящо за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука, при наличие на останалите предпоставки на горепосочената норма. За конкретния случай, окръжният съд е приел, че налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя - наличие на сключен трудов договор между страните и установена по безспорен начин трудова злополука на обект, на който ищецът е работил.
