ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли да се предяви пред Арбитражен съд спор за стопанска непоносимост по приватизационен договор?
Фактическа Обстановка
По сключен договор за приватизационна продажба на акции възниква спор на основание „стопанска непоносимост за изплащане на сумата по договора“. Спорът е решен пред Арбитражен съд при БТТП, като е взето становище, че пред него могат да се решават всички спорове, оценими в пари, които не са изключени според разпоредбите на ГПК. С арбитражното решение е постановено, че се променят конкретни клаузи от договора – поради стопанска непоносимост.
Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол прави възражение пред ВКС, като претендира, че АС не е компетентен да гледа спорове за стопанска непоносимост, и обжалва решението му пред ВКС. Също така Агенцията твърди, че не е включена в договора хипотеза, която отнася спора за стопанска непоносимост пред АС – тъй като цените по договори за приватизация, поради законовата забрана на ЗПСК, не се предоговорят. Купувачът твърди, че в договора изрично е уговорено всички спорове между страните да се отнасят пред АС при БТТП и решението е правилно.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ****/****
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Д. П.
Членове: Е. М.
И. П.
с участието на секретаря С. Ш. като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1675 по описа за 2017 г.предвид следното:
Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 5, предложение първо ЗМТА.
Образувано е по предявен на 30.06.2017 г. от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол иск срещу [фирма], [населено място] за отмяна на арбитражното решение от 30.03.2017 г. по в.а.д. № 158/2016 г. на А. съд при Българската търговско - промишлена палата, в частта с която, по иска на [фирма], на основание чл. 307 ТЗ е изменен чл. 4.8 /i/ от сключения на 08.08.2008 г. договор за приватизационна продажба на акции, съставляващи 70% от капитала на [фирма] и в частта за разноските, присъдени в тежест на държавата.
Ищецът счита, че поради наличието на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА, арбитражното решение следва да бъде отменено с последиците по чл. 49, изр. първо ЗМТА и бъде постановено връщане на делото на арбитражния съд за ново разглеждане. Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Правилника на АС при Б., арбитражният съд разрешава граждански спорове, както и спорове за попълване на празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, само ако тези спорове, съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника, са му възложени с арбитражно споразумение /или международен договор/. Поддържа се, че приватизационният договор за продажба на 70% от капитала на [фирма] с купувач [фирма] съдържа арбитражна клауза в чл. 7.1.1, съгласно която арбитражният съд при Б. е овластен да разгледа всички спорове или разногласия, които възникват от или са във връзка с приватизационния договор, която компетентност е широка, но не включва споровете във връзка с приспособяването на договора към нововъзникнали обстоятелства, какъвто е предявеният иск по чл. 307 ТЗ. Счита, че искът е специфичен за да бъде обхванат от общата постановка „всички спорове или разногласия, които възникват от или във връзка с този договор“. Поддържа, че такъв спор не случайно не е включен в обсега на тези, които могат да бъдат отнесени към арбитраж, тъй като разногласие между страните относно необходимостта от промяна в договора изобщо не би могло да възникне поради законовата забрана на чл. 32, ал. 5 Закона за приватизацията и следприватизационния контрол /ЗПСК/, съгласно която не се допуска предоговаряне на поетите с приватизационните договори задължения, включително и по отменения ЗППДОП, освен в случаите, предвидени в този закон. Въз основа на тези аргументи ищецът счита, че иск по чл. 307 ТЗ, при уважаването на който би могло да се стигне до изменение на приватизационния договор, следва да се предяви пред компетентния държавен съд, поради което АС е следвало на основание чл. 26, ал. 6 Правилника да постанови определение за прогласяване на некомпетентността си. Поддържа, че поради противоречие с приетите от АС при Б. правила, решението е постановено по спор, който не подлежи на решаване от арбитраж, „ако не е изрично предвиден в арбитражната клауза“, поради което се иска прогласяване на нищожността му.
Посоченият петитум на иска е „на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 и, ал. 2 във вр. с чл. 48, ал. 1 ЗМТА, арбитражното решение да бъде отменено и бъде постановено връщане на делото за ново разглеждане“. В съдебно заседание и в писмената защита поддържаното искане към съда е също за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА на арбитражното решение със законните последици.
В исковата молба е заявено алтернативно искане - в случай на неуважаване на иска за отмяна на арбитражното решение за уважаване на иска, то да бъде отменено в частта за разноските, присъдени в тежест на агенцията. Становището е, че искът е неоценяем и неправилно държавната такса и разноските на насрещната страна са определени като по оценяем иск.
Ответникът [фирма] е оспорил иска с писмен отговор. Заявено е становище за недопустимост на искането за отмяна на арбитражното решение в частта за разноските. Поддържа, че компетентността на АС при Б. да разгледа спора по чл. 307 ТЗ произтича от разпоредбата на чл. 7.1.1 от приватизационния договор, съгласно която страните са се съгласили всички спорове, или разногласия, които възникват от приватизационния договор, да бъдат разрешени от този арбитраж и клаузата не съдържа ограничения; че спорът е арбитрируем, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ГПК; че АС при Б. е имал компетентност за разгледа спора по чл. 307 ТЗ предвид нормите на чл. 1, ал. 2 от Правилника и чл. 2, ал. 1 от Устава си; че спорът по чл. 307 ТЗ е възникнал от приватизационния договор, следователно има връзка със същия - т.е. конкретизиран е чрез ясно посочване на правоотношението, от което може да възникне; че както за всеки друг спор, не е необходимо казуистично посочване на конкретни възможни разногласия. Възразява се срещу тезата на ищеца, че институтът на стопанската непоносимост е разновидност на спора за приспособяване на договора към нововъзникнали обстоятелства. Поддържа се, че искът е основан на разпоредбата на чл. 307 ТЗ, в която изрично е предвидена общата компетентност на съдилищата да решават спорове за стопанска непоносимост, за разлика от хипотезата на попълване на празноти и приспособяване към нововъзникнали обстоятелства; че клаузата на чл. 7.1.1 от приватизационния договор обхваща всички арбитрируеми спорове, по които по силата на закона е компетентен държавен съд, какъвто именно е спорът по чл. 307 ТЗ. Ответникът счита, че нормата на чл. 32, ал. 5 ЗПСК не изключва общата компетентност на съдилищата да разглеждат спорове по чл. 307 ТЗ, поради което не изключва и компетентността на АС да разглежда същите; че тази норма забранява по съгласие на страните да се изменят поетите задължения по приватизационни договори, но не изключва компетентността на съда да разглежда спорове по чл. 307 ТЗ във връзка с приватизационни договори. Посочва се, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди нищожност на арбитражното решение, тъй като предметът на спора не подлежал на решаване от арбитраж поради липсата на предвиждането му в арбитражната клауза, но предявеният иск за отмяна е на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА, което няма за последица нищожност на арбитражното решение.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Както се посочи по- горе, искането на ищеца, заявено в хода на устните състезания, е за отмяна на арбитражното решение на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА. В писмената си защита агенцията поддържа същото искане. Защита е представена и от ответника, както и писмени реплики на изложените от ищеца в съдебното заседание съображения. В тези становища ответникът акцентира, че доктрината и съдебната практика еднозначно възприемат, че искът с правно основание чл. 307 ТЗ е конститутивен; че агенцията може да предявява искове, свързани или произтичащи от сключени приватизационни договори, както и може да бъде ответник по такива искове пред съд или арбитраж - чл. 22б, ал. 2, т. 10 ЗПСК; че в ЗПСК няма правна норма, която да изключва спорове с определен предмет като неарбитрируеми и същевременно законът не поставя като условие за арбитрируемост на споровете по чл. 307 ТЗ, както и за споровете за приспособяване на договор към нововъзникнали обстоятелства, изрично да бъдат посочени в арбитражната клауза; че в действащото законодателство няма правна норма, която да поставя като условие за арбитрируемост на споровете по чл. 307 ТЗ, както и за споровете за приспособяване на договор към нововъзникнали обстоятелства, да бъдат изрично посочени в арбитражна клауза. Възразява се, че с писмената си защита ищецът въвежда ново основание на иска по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА, поддържайки, неарбитририумост на иска за стопанка непоносимост пред арбитражния съд поради неприложимост на разпоредбата на чл. 307 ТЗ към приватизационните договори.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното:
Искът за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим - предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
С решението си АС при Б. е посочил, че ищецът е основал претенцията си на чл. 307 ТЗ с искане договореният между страните в договора за приватизационна продажба от 08.08.2008 г. текст на чл. 4.8 /i/ -“с този договор купувачът се задължава за срок от 10 години след приключване да поддържа средногодишно общ тонаж на корабите на дружеството не по-малък от 1 300 000 DWT, включително и чрез дъщерни дружества“, да бъде изменен както следва: „с този договор купувачът се задължава за срок от 10 години след приключване да поддържа средногодишно общ тонаж на корабите на дружеството не по-малък от 880 000 DWT, включително и чрез дъщерни дружества“. Този иск е уважен като е изменена клаузата на чл. 4.8 /i/ в искания от ищеца смисъл. Отхвърлено е като неоснователно искането за изменение на чл. 4.7.2, съотв.- на т. 1 от Приложение D от договора.
