ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 11 март 2020 622 уникалност: 91.3%

Правен Въпрос

Получателят отговаря ли за начислената законна лихва върху неплатения ДДС от доставчик, при наличие на солидарна отговорност?

Фактическа Обстановка

Дружество 1 продава на Дружество 2 недвижим имот. Купувачът упражнява правото си на данъчен кредит в пълен размер. Към момента на сключване на сделката управител на двете дружества е едно и също лице. След направена ревизия от НАП извеждат презумпцията за знание на купувача, че ДДС по фактурите няма да бъде внесено, в резултат на което му го начисляват, заедно със законната лихва. Дружество 2 обжалва ревизионния акт.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 102 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретар и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по адм. д. № 3195/2017

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив и от "Тотю" ООД, чрез адв. Георгиева против решение № 47/13.01.2017 г., постановено по адм. д. № 2552/2016 г. по описа на Административен съд-Пловдив.

Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт (РА)№ Р-16002615004543-091-001 от 06.01.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 166 от 24.03.2016 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив, в частта относно вмененото на основание чл. 177 от ЗДДС задължение за заплащане на лихви в общ размер от 124 175,76 лева.

Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението, иска отмяната му и решение по същество, с което да се отмени РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

"Тотю" ООД обжалва решението, в частта отхвърляща неговата жалба против Ревизионен акт № Р-16002615004543-091-001 от 06.01.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 166 от 24.03.2016 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, в частта, с която на "Тотю" ООД е вменена солидарна отговорност по чл. 177, ал. 6 от ЗДДС в общ размер от 228 400 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на друго решение, отменящо съответната част от РА, алтернативно за отмяна и връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

По делото е подадена частна жалба от "Тотю" ООД против определение № 310/10.02.2017 г., постановено по делото, с което е оставено без уважение искането му с правно основание чл. 248 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за изменение на решение № 47/13.01.2017 г., постановено по адм. д. № 2552/2016 г. по описа на АС-Пловдив, в частта за разноските. Поддържа доводи за неправилност на определението. Претендира отмяната му и изменение на решението, в частта за разноските, като се присъдят в полза на "Тотю" ООД разноски по компенсация в размер на 1 194,37 лева.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост прие за установено следното:

Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-16002615004543-091-001 от 06.01.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 166 от 24.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който на "Тотю" ООД е вменена солидарна отговорност по чл. 177, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност в общ размер от 228 400 лв. и са определени законни лихви върху тази сума в общ размер от 124 175,76 лв.

За да отхвърли жалбата против РА, в частта, с която е вменена солидарна отговорност по чл. 177, ал. 6 от ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, тъй като са осъществени предпоставките за прилагане на чл. 177 от ЗДДС. Съдът е приел за установено, че "Тотю" ООД е получател по облагаема доставка, като е признато право на данъчен кредит по същата. През периода на осъществяване на сделката с въпросния недвижим имот Г. М. е управител на "Пендор" ООД и същевременно е бил назначен по трудово правоотношение във фирма "Тотю" ООД на длъжност "управител", поради което според съда за доставчика "Пендор" ООД и получателя "Тотю" ООД е налице свързаност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Същото лице Г. М. е изтеглило от банковата сметка на "Пендор" ООД платената от "Тотю" ООД сума от 228 400 лв., представляваща начисления ДДС по коментираните фактури. Маврулков, в качеството му на управител на "Пендор" ООД и съдружник в дружеството, е подписал процесните 5 бр. фактури и е подписал НА № 54 от 02.08.2010 г. като представляващ "Пендор" ООД. Въз основа на установеното по делото съдът е приел, че органите по приходите правилно са приели, че на получателя по обследваната доставка е било известно обстоятелството, че данъка по процесните фактури няма да бъде внесен. Според съда знанието не следва да бъде поставено под съмнение, тъй като Г. М. е бил пряк участник при сключване на сделката, т.е. неговото знание не се предполага.

За да отмени РА, в частта относно вмененото на основание чл. 177 от ЗДДС задължение за заплащане на лихви съдът е приел, че разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС не установява солидарна отговорност за акцесорните задължения, свързани с невнесен данък, а само за "дължимия и невнесен данък" на третото лице.

По касационната жалба на "Тотю" ООД.

Направените оплаквания са неоснователни.

Правилно и въз основа на обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел за законосъобразни изводите на органа по приходите, за наличие на изискуемите предпоставки на чл. 177 от ЗДДС по отношение на доставката от "Пендор" ООД и "Тотю" ООД, както и че при наличие на тези предпоставки получателят следва да носи отговорността по чл. 177 от ЗДДС.

Съдът е направил анализ на установените в хода на ревизията факти, както и данните, установени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства.

По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета и възпроизведена от административния съд. От представените доказателства - двете страни по облагаемата доставка, към момента на нейното осъществяване, са регистрирани по реда на ЗДДС; "Тотю" ООД е получател по облагаема доставка; доставчикът не е внесъл дължимия ДДС като резултат за м. август 2010 г.; по издадените фактури от "Пендор" ООД РЛ е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в пълен размер по тях.

Спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение на обстоятелството - налице ли са предпоставките, предвидени в чл. 177 от ЗДДС, правна последица от които е възникване на отговорност за получателя за дължимия, но невнесен от доставчикът му данък добавена стойност.

Съдът намира, че ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, тъй като е налице свързаност между жалбоподателя и доставчика - през периода на осъществяване на сделката с недвижимия имот - Г. С. М. е управител на "Пендор" ООД и същевременно е бил назначен по трудово правотношение в "Тотю" ООД на длъжност "управител". Поради което органа по приходите правилно е извел презумпцията за знание на ревизираното лице за това, че данъкът по фактурите, по които е получател, няма да бъде внесен. Същото лице е изтеглило от банковата сметка на "Пендор" ООД платената от "Тотю" ООД сума от 228 400 лева, представляваща платен ДДС по коментираните фактури. Както е приел и първоинстанционния съд Г. М. е бил пряк участник при сключване на сделката, т.е. неговото знание не се предполага.

скрито платено съдържание: 2618 думи;