ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 12 март 2020 359 уникалност: 97.1%

Правен Въпрос

Какви са предпоставките за освобождаване от облагане на социални разходи за транспорт на служители?

Фактическа Обстановка

Дружество има основен предмет на дейност „производство и търговия с шивашки изделия“. Дружеството разполага с два автомобила – „Ситроен Джъмпер“ и „Опел Зафира“, с които превозва служители от местоживеенето им до работа. Разходите по автомобилите не се облагат с данък по ЗКПО, тъй като Дружеството приема, че са социални разходи за транспорт на служители. Автомобилът „Ситроен Джъмпер“ е признат от Дружеството като тежкотоварен. Другият автомобил („Опел Зафира“) осъществява транспорт до трудно достъпни места. Служителите идват от села, които са на разстояние между 30 – 60 км., а общественият транспорт до там не е съобразен с работното време на Дружеството, освен това пътната инфраструктура е лоша за придвижване. Без извозването на персонала, не би могла да се осъществява дейността на Дружеството. НАП прави ревизия и определя задължения за данък върху разходите за превозни средства. Според НАП това не са социални разходи, защото „Ситроен Джъмпер“ не е тежкотоварен автомобил. За „Опел Зафира“ не е доказано, че пътят е труднодостъпен. Издаден е ревизионен акт, който е обжалван от Дружеството.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 139 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на пети ноември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕР ЦВЕТКОВ

ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора Л. К. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 805 от 18.04.2019 г., постановено по адм. д. № 2289/18 г. Административен съд - Варна, 33-ти състав, е отхвърлил жалбата "Пепи стил" ООД, ЕИК 200707533, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Чипровци" № 25, вх. 2, ет. 7, представлявано от управителя П. И. И., срещу ревизионен акт (РА) № Р-03001817005737 - 091 - 001/16.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 138/16.07.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения по ЗДДС в размер от 23 106,78 лв. и лихви за забава в размер на 5 547,57 лв. за данъчни периоди 03, 07, 09, 10, 11 и 12 на 2015 г., 01, 02, 03 на 2016 г., данък по ЗКПО за данъчни периоди 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 11 553,40 лв. и лихви за забава в размер на 2 150,40 лв. и данък върху разходите за превозни средства по ЗКПО за данъчни периоди 2014, 2015 и 2016 г. в общ размер на 3 725,18 лв. и лихви за забава в размер на 805,77 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП" - гр. Варна разноски по делото в размер на 1 936,67 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Пепи стил" ООД, ЕИК 200707533, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Чипровци" № 25, вх. 2, ет. 7, представлявано от управителя П. И. И.

чрез процесуалният му представител адвокат В. В.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С решението си Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Пепи стил" ООД, ЕИК 200707533, срещу ревизионен акт (РА) № Р-03001817005737 - 091 - 001/16.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 138/16.07.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения по ЗДДС в размер от 23 106,78 лв. и лихви за забава в размер на 5 547,57 лв. за данъчни периоди 03,07,09,10,11 и 12 на 2015 г., 01,02,03 на 2016 г., данък по ЗКПО за данъчни периоди 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 11 553, 40 лв. и лихви за забава в размер на 2 150,40 лв. и данък върху разходите за превозни средства по ЗКПО за данъчни периоди 2014, 2015 и 2016 г. в общ размер на 3 725,18 лв. и лихви за забава в размер на 805,77 лв. Съдът е описал фактическата обстановка, свързана с издаване на оспорения ревизионен акт, като е прието, че същият е издаден от компетентен орган, подписан е с квалифициран електронен подпис, съдържа фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения на административно - производствените правила, водещи до неговата отмяна. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта. Мотивите относно определените задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по 10бр. фактури, имащи за предмет "ушиване на дрехи на ишлеме", всичките издадени от "Никс М и сие" ЕООД, са изложени на л.187 - л.192 от първоинстанционното дело. Същите са твърде обстойни, за да бъдат възпроизведени в настоящето изложени, като систематизирани се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите правни разпоредби относно възникване на правото на данъчен кредит, в това число тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз по отделни дела. 2. Отбелязано е, че доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, свързани с възникване на правото на данъчен кредит, е на данъчно-задълженото лице, тъй като от установяване на същите за него настъпват благоприятни правни последици. В тази насока съдът е посочил, че на задълженото лице са били дадени нарочни указания в тази насока. 3. Решаващият съд е коментирал представените доказателства в хода на ревизионното производство - фактури и приемо-предавателни протоколи, като е отбелязал, че същите съставляват частни документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, поради което сами по себе си не са достатъчни за да докажат реално изпълнение на фактурираните услуги, като въпреки дадените му указания, жалбоподателят не е ангажирал допълнителни доказателства. Отбелязано е още, че жалбоподателят не е ангажирал допълнително доказателства, че предметът на доставките - ушиване на дрехи, е използван за последващи облагаеми доставки в икономическата дейност на дружеството. 4. Изложени са мотиви, че жалбоподателят е поискал назначаване на икономическа експертиза, която е установила само факта на извършено плащане по фактурите, което обстоятелство е без значение за възникване на правото на данъчен кредит, като в същото време въпреки дадените му указания жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно редовността на счетоводството на дружеството. 5. Направен е извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част.

Решаващите мотиви на съда относно определените задължения за корпоративен данък са изложени на л.191 - 192 от делото. Посочено е, че след като не установена реалност на процесните доставки, то правилно финансовия резултат на дружеството за посочените периоди е преобразуван на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО със сумите по фактурите и са определени задължения за корпоративен данък и лихви за забава.

На л.192 - 194 от делото са изложени мотивите относно частта от ревизионния акт, с която са определени задължения за данък върху разходите за превозни средства. Възпроизведена е установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите да не бъдат признати извършените разходи за закупено гориво за 2бр. леки автомобили, с които е извършван превоз на работници на дружеството от населените места извън мястото, където е осъществявана дейността. Съдът е дал тълкуване на относимата разпоредба на чл. 210, ал. 3 във вр. с ал ЗКПО, според които, не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно, като алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си. Посочено е, че въпреки дадените му указания жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че гр. Сливо поле, гр. Ветово с. Глоджево са трудно достъпни или отдалечени райони. Направен е извод, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част.

Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част и за неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд - Варна е не правилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано на събраните по делото доказателства в отхвърлителната му част относно установените задължения по ЗДДС в размер от 23 106,78 лв. и лихви за забава в размер на 5 547,57 лв. и за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 11 553, 40 лв. и лихви за забава в размер на 2 150,40 лв. и правилно и законосъобразно в отхвърлителната част относно данък върху разходите за превозни средства по ЗКПО за данъчни периоди 2014, 2015 и 2016 г. в общ размер на 3 725,18 лв. и лихви за забава в размер на 805,77 лв.

скрито платено съдържание: 3291 думи;