РЕШЕНИЕ № 5660 ОТ 30.04.2018 Г. ПО АДМ. Д. № 8879/2017 Г., VI ОТД. НА ВАС

актуално 19 март 2020 51 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Смърт на работно място, причинена от хронично заболяване, може ли да се приеме за трудова злополука?

Фактическа Обстановка

Физическо лице, заемащо длъжност „Автомонтьор“, провежда оглед на автомобил на работното си място на 28.03.2013 г. Прилошава му и припада, а малко след това настъпва смъртта му. При аутопсията е установено, че смъртта на лицето е причинена от хронично увреден миокард, който се е развивал през годините. НОИ издава разпореждане, с което определя, че злополуката не е трудова, макар и да е настъпила внезапно. Смъртта на лицето се дължи на сърдечно заболяване, което не е било лекувано. НОИ отхвърля твърденията на наследниците му, че смъртта е настъпила в резултат от работната среда поради вдишване на фини частици и въглероден двуокис. Актът на НОИ е обжалван от наследниците на работника.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 73 думи;

РЕШЕНИЕ № **** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № ****/**** Г., VI ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАТАЛИЯ МАРЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

ЮЛИЯ ТОДОРОВА

при секретар и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на П. Т. П. и на Е. Л. П., и двамата от с. Бели Мел, Област Монтана, срещу решение № 4325 от 27.06.2017 г., постановено по адм. д. № 5601/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, І отделение, 19-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводстените правила. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ - София-град не е взел отношение.

Ответникът - "Монтана АД " ЕООД, моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежни страни, за които решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на П. Т. П. и Е. Л. П., като законни наследници на Т. П. П., срещу решение № 1040-21-110 от 19.04.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане № 16394 от 22.02.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че съдебният акт е валиден и допустим. Той е постановен от надлежен състав, действащ в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с допустима жалба.

Процесуалният представител на жалбоподателите е присъствал в съдебното заседание, състояло се на 21.06.2017 г., когато съдът е обявил устните състезания за приключени и му е била предоставена възможността да изложи тезата си по съществото на спора. В цитираното съдебно заседание административният съд, по искане на страните, е дал срок до 26.06.2017 г. за представяне на писмени бележки. Оспореното съдебното решение е постановено на 27.06.2017 г., т. е. след изтичането на срока по чл. 149, ал. 3 ГПК. Писмените бележки на процесуалния представител на касаторите, са постъпили в Административен съд - София-град на 28.06.2017 г., т.е. след определения от съда срок. Следователно не е било допуснато твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

скрито платено съдържание: 667 думи;