ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Може ли да се смята за трудова злополука смърт, настъпила по време на почивка при непрекъсната работа?
Фактическа Обстановка
Лице е назначено на трудов договор на длъжност „Капитан на кораб”. На 15.01.2016 г. лицето се качва от сръбско пристанище на кораб на дружеството, за което работи, и поема курс към Австрия. На 01.02.2016 г. след вечеря лицето се прибира в каютата си, но на следващия ден не се появява на работа. Тялото му е намерено надолу по реката на следващия ден. Направено е разследване по случая и злополуката е призната като трудова. Дружеството – работодател обжалва решението на НОИ, тъй като смята, че инцидентът не е свързан с изпълнение на трудови задължения.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретар и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ по адм. д. № *****/****
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Б. С. - управител и представляващ "РУБИШИПС ТРАНСПОРТ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез процесуален представител адвокат Г. Х. Ф. от САК, против решение № 27 от 13.07.2016 г. на Административен съд Русе по адм. д. № 118/2016 г. С него се отхвърля оспорването по жалба от "РУБИШИПС ТРАНСПОРТ" ООД против решение № 1040-17-15/25.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане № 22/26.02.2016 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната злополука вх. № 22/04.02.2016 г. станала на 01.02.2016 г. с А. М. А. се признава за трудова.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. По същество се правят възражения, че не се установяват кумулативните предпоставки в чл. 55 КСО, тъй като не е установено в какво се изразява внезапното увреждане, довело до смъртта на пострадалия, нито е установено къде, кога и при какви обстоятелства е попаднал във водата, не е установена функционална връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалия и внезапното му увреждане, т. е увреждането не е настъпило при изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Също така, че липсват каквито е да било доказателства за това, че към момента на инцидента пострадалият е бил ангажиран с дейност, която да е във функционална връзки или по повод на извършваната от него работа при работодателя или пък да е извършвал каквато и да е друга работа в интерес на работодателя си и от наличните по преписката писмени обяснения и доказателства се установява че на инцидента липсват преки свидетели. В касационното производство се представят съдебно медицинска експертиза на трупа на А. А. и химическа експертиза на трупа на Алексиев, извършени по следствено дело № 534/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура Русе.
Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Русе не се представлява и не взема становище по жалбата.
О. К. З. А., чрез адвокат Чечев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
