ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Кога СМР представляват текущ разход и кога се касае за разходи за увеличаване на стойността на дълготрайни материални активи?
Фактическа Обстановка
Горско стопанство извършва разходи за ремонт на две сгради. От НАП констатират, че разходите са направени за придобиване на дълготраен амортизируем актив, но ревизираното лице ги е отчело като текущи разходи. Последното е счетено за нарушение и е увеличен финансовият резултат на стопанството за периода, върху който е наложен корпоративен данък. Стопанството обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
при секретар и с участието на прокурора Емилия Маскръчка изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 5270/2011
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Държавно горско стопанство гр. Карнобат, представлявано от адв. Евтимов, срещу решение № 171 от 04.02.2011 г., постановено по адм. д. № 515/2010 г. г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 02-901006/25.11.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-28/29.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора нарушението на материалния закон се изразява в неправилно прилагане на правната норма към установените факти. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и е направил законосъобразни изводи в съответствие с данните по делото и материалния закон.
Върховният административен съд, VІІІ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Държавно горско стопанство гр. Карнобат против РА № 02-901006/25.11.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-28/29.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. С оспорения ревизионен акт на предприятието е определен за внасяне корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 3 514,03 лв., лихва за просрочие - 278,80 лв. и лихва върху несвоевременно внесени авансови вноски в размер на 55,61 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Възприел е като правилен извода на ревизионния орган, че са налице разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, които съгласно чл. 77, ал. 1 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, следователно правилно е бил преобразуван финансовият резултат на предприятието със стойността, посочена във фактурите.
