ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Следи ли съдът служебно за наличие на взето решение на Общо събрание на съдружниците за предявяване на иск за търсене на имуществена отговорност на управител?
Фактическа Обстановка
Управител на Дружество причинява имуществена вреда на същото. Той оставя автомобил, който му е бил поверен, без надзор и с ключ в контакта. Вследствие на тези му действия автомобилът е откраднат. Дружеството завежда иск за непозволено увреждане съгласно ЗЗД, но впоследствие този иск е променен на иск за търсене на имуществена отговорност на управител съгласно ТЗ. С промяната в основанието на иска Дружеството не представя решение на Общо събрание за предявяване на иск на управител и от съда не е изискано същото. Бившият управител, в качеството си на ответник, оспорва решението като недопустимо – тъй като вземането на такова решение от Дружеството е задължителна процесуална предпоставка.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ****/****
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
К. Г.
при секретаря П. К. като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2795 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя С. М. В., чрез адв. Р. Т., срещу решение № 76/14.01.2015 г. по в.гр. д. № 1069/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, II състав, с което е обезсилено решение от 07.12.2011 г. по гр. д. № 5128/2009 г. на Софийски градски съд, 1 ГО, 4-ти състав, в уважената част на исковете и в частта на разноските и е прекратено производството по гр. д. № 1069/2012 г. на САС, ГК, 2-ри състав.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излагат се съображения за приложимост на нормата на чл. 45 ЗЗД, а не на чл. 145 ТЗ, тъй като вредата за дружеството е претърпяна от действия на ответника не в качеството му на управител и в резултат на нарушение на задълженията му произтичащи от закона, дружествения договор и мандатното правоотношение, а на водач на лек автомобил, собственост на дружеството, спрямо която вещ той не е осъществил грижа на добър стопанин за опазването й. Неправилно според касатора въззивният съд е тълкувал нормата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ като е приел, че решението на ОС на съдружниците /едноличния собственик на капитала/ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск спрямо бившия управител. Формулировката на разпоредбата ограничава изискването само до случаите, когато искът се насочва срещу настоящия управител на дружеството, което поражда необходимост от определяне на лице, което да представлява дружеството в бъдещия процес. Съществуващата според касатора съдебна практика не е категорична по повдигнатия въпрос, тъй като в Решение № 41/29.04.2009 г. по т.д. № 669/2008 г. на ВКС, I т.о. е разгледан случай на управител, който е възстановил правата си в хода на процеса, т.е. е настоящ, а не бивш управител. Процесуалните нарушения на въззивния съд са по отношение на служебното разглеждане на въпроса за наличие на решение на ОС на съдружниците и предприетото поради това обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото, без за съда да е налице такова задължение, а възражение в този смисъл е било направено от ответника след подаване на въззивната жалба. САС е следвало да вземе становище и да напъти страните към събиране на доказателства в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение на САС и постановяване на друго за уважаване на иска. Претендират се разноски за всички инстанции.
Ответникът по касацията С. О. Н. с писмения си отговор на касационната жалба оспорва основателността на същата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Р. К. излага съображения, че по същия правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, след постановяване на определението по чл. 288 ГПК друг състав на ВКС с решение по реда на чл. 290 ГПК /в процес между същите страни/ е дал категоричен отговор, че решението на ОС на съдружниците за ангажиране отговорността на бивш управител на дружеството е абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на иска по чл. 145 ТЗ, за която съдът следи служебно. Възразява се срещу доводите на касатора, че отговорността на ответника следва да се реализира чрез иск по чл. 45 ЗЗД при изрични твърдения по исковата молба, че искът за обезщетение за вреди се предявява срещу ответника в качеството му на бивш управител на дружеството - ищец. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че ответникът в качеството си на управител е причинил имуществена вреда на дружеството- кражба на собствен на последното лек автомобил от неизвестно лице, извършена по вина на ответника, който е оставил автомобила без надзор, с контактен ключ на таблото и работещ двигател, следва да се подведат към фактическия състав на чл. 145 ТЗ. САС е приел, че СГС е намерил за доказани горните релевантни факти и е ангажирал отговорността на управителя до размера на претендираната сума от 27 518, 53 лв. Според апелативната инстанция наличието на решение на едноличния собственик на капитала по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ, когато такъв е заведен срещу лице, което към момента на предявяване на иска е било освободено като управител на дружеството-ищец, е абсолютна процесуална предпоставка за търсене на имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди, за която съдът е длъжен да следи служебно. Въззивната инстанция е заключила, че първоинстанционният съд не е съобразил липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ в конкретния казус, поради което е направила извод, че атакуваното първоинстанционно решение в обжалваната му уважителна част е недопустимо.
