ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 12 март 2020 478 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Могат ли да се начисляват счетоводни амортизации на автомобил, чиито разходи за експлоатация не са признавани за разход?

Фактическа Обстановка

Дружество разполага с два автомобила – „Нисан Нивара“ и „Тойота Ланд Крузер 120“. Те са заведени като дълготрайни материални активи в счетоводството му. Разходите за поддръжка и гориво, с изключение на амортизациите, са за сметка на управителя. На Дружеството е направена ревизия за периода 2012 – 2015 г., като е установено, че превозните средства не са му донесли икономическа изгода или че са използвани за дейността му. Увеличен е финансовият резултат на Дружеството с начислените амортизации, тъй като активите не отговарят на изискването за амортизируем актив. Издаден е ревизионен акт на Дружеството, който е обжалван.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 86 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на втори април в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

МАДЛЕН ПЕТРОВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Медовина" ЕООД - с. Стрелци, обл. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. В. И. срещу решение № 2319/09.11.2018 г., постановено по адм. д. № 704/2018 г по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р - 16001617002397-091-001/07.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 48/29.01.2018 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 21.02.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО и съответните лихви, както следва: корпоративен данък за 2012 г. в размер на 414,51 лв. и лихви в размер на 193,93 лв.; корпоративен данък за 2013 г. в размер на 1561,27 лв. и лихви в размер на 571,82 лв.; корпоративен данък за 2014 г. в размер на 2537,52 лв. и лихви в размер на 671,53 лв.; корпоративен данък за 2015 г. в размер на 2538,12 лв., ведно със съответните лихви в размер на 413,25 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона, както и че не е изложил мотиви, в които да се посочат възраженията на страните, не е преценил доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Според касатора съдът не е определил правилно правните и доказателствено релевантните за решаване на спора факти, като се е позовал на съдебната експертиза и правните си изводи е формирал само въз основа на доказателствата, ангажирани в хода на ревизията, като е нарушил разпоредбата на чл. 202 ГПК. Счита, че решаващият състав в нарушения на чл. 172а, ал. 2 АПК не е обсъдил доводите и възраженията на ревизираното лице. В касационната жалба се съдържа и оплакване, че с оглед предмета на дейност на ревизираното дружество, в изпълнение на задължението си за разпределяне на доказателствената тежест, съдът е дал погрешни указания на страните относно представянето на относимите доказателства.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Калдъшев я оспорва по съображения, развити в представената по делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 5 000 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на съда като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата срещу оспорения от "Медовина" ЕООД ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са преобразували финансовия резултат на дружеството за периода от 2012 г. до 2015 г. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО, според която разпоредба разходи, които не са свързани с дейността на дружеството не се признават за данъчни цели. Според съда от данните по делото е установено, че липсват доказателства в потвърждение на обстоятелството, че отчетените разходи за обслужване на два автомобила, собственост на дружеството, са използвани във връзка с осъществяваната от него дейност - не са представени пътни листове, пътни книжки и други документи, доказващи експлоатацията на автомобилите във връзка с дейността на ревизираното лице. С оглед описаното съдът приема, че правилно органите по приходите са увеличили счетоводния финансов резултат за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. със сумите съответно в размер на 10,45 лв., 74,12 лв., 1 503,44 лв. и 1 486,07 лв.

Относно корекцията на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на "Медовина" ЕООД за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКПО, съответно в размер на 3 884,64 лв., 15 538,56 лв., 23 871,82 лв. и 23 895,23 лв. АС - Пловдив приема, че с оглед събраните писмени доказателства и от приетата в хода на съдебното производство съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ) не се доказва автомобилите "Нисан Навара" и "Тойота Ланд Крузер 120" да са използвани за целите на дейността на дружеството. Макар процесните автомобили да са въведени в експлоатация от дружеството, като са начислявани амортизации, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство са представени от страна на ревизираното лице изисканите му данни и доказателства относно това до кои конкретни обекти е пътувано, във връзка с какви търговски взаимоотношения, да посочи конкретни търговци, съответно търговски договори, да представи копия на пътни листове, командировъчни, пътни книжки и други документи, ако има такива. От събраните при ревизията доказателства съдът обосновава извод, че през ревизираните години дружеството не е извършвало стопанска дейност с тези транспортни средства, с оглед на което е приел, че същото е изготвило своя данъчен амортизационен план за проверяваните отчетни периоди, без да спази изискванията на чл. 50, чл. 52, чл. 58 и чл. 59 ЗКПО, тъй като в него са включени активи, които не отговарят на счетоводните изисквания за амортизируем актив. Решаващият състав излага в мотивите си, че правилно органите по приходите са приели, че при формиране на данъчната основа за ревизираните години, не следва да се вземат предвид процесните суми. След като активът не се използва за осъществяваната дейност, то при определяне на данъчния финансов резултат, не следва да се признаят данъчни амортизации за този актив.

скрито платено съдържание: 1975 думи;