ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
В случай че е допусната счетоводна грешка, допустимо ли е да бъде упражнено право на данъчен кредит при коригирането ѝ след повече от 12 данъчни периода?
Фактическа Обстановка
Дружество не упражнява правото си на данъчен кредит нито през данъчния период, през който е възникнало това право, нито в един от следващите 12 данъчни периода. Дружеството упражнява правото си на данъчен кредит през данъчния период, в който е установило счетоводна грешка, като предприема действия за коригирането ѝ. НАП не признава правото на приспадане на ДДС, тъй като срокът за упражняването му е изтекъл. Дружеството обжалва ревизионния акт пред съда.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ РАДЕВА
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "София Марин" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Р., № 128, ет. 3-4, офис 3-4, чрез адв. Симеонов, срещу решение № 1889/21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 11254/2016 г. по описа на Административен съд гр. София. С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-22221016000889-091-001 от 03.08.2016 г. издаден от ТД на НАП - София, в частта, в която е потвърден с решение № 1847 от 18.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София.
В касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, освен това постановеното решение противоречи на трайно установената практика на ВАС и СЕС.
В допълнение към касационната жалба се излагат допълнителни доводи за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Посочено е, че процесните фактури са включени в справката-декларация и дневника за покупки за данъчен период - месец декември 2015 г., а не през съответстващите на издаването им периоди. Това е направено при условията на процедурата за корекции на грешки при декларирането, поради открита счетоводна грешка. Действително правото на данъчен кредит е упражнено след срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, но този срок е неприложим при извършване на корекции. Правото на корекция не се е погасило поради обстоятелството, че срокът е преклузивен. При неотразяване на документ от данъчно задълженото лице, следа то само да предприеме действия за корекция на откритата грешка, като няма задължение да уведоми данъчната администрация. В този смисъл ревизираното лице е действало съгласно изискването на закона и то веднага след като е установена счетоводната грешка.
Неправилно в решението е обвързано коригирането на декларацията по чл. 126 от ЗДДС, с прилагането на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Двете разпоредби третират различни хипотези и понятия. Когато правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява редовно в периода, в който е възникнало се прилагат сроковете по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, но в разглеждания случай не се касае за редовно упражняване на правото на данъчен кредит, а за извършване на корекция при условията на чл. 126 от ЗДДС. Корекцията по ЗДДС и Директивата за ДДС не съдържат срок, в който може да бъде извършена.
Неправилно, според касатора, в решението са приравнени грешката при отразяването на фактурите с липсата на материално правни предпоставки, които водят до непораждането на право на данъчен кредит.
Въз основа на горните мотиви се иска отмяна на постановеното решение, както и на ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски, съгласно приложен списък.
