Съдържание:
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
Правен Въпрос
Може ли да се откаже право на приспадане на платения ДДС по получена рекламна услуга, ако същата не е довела до увеличение на приходите на данъчно задълженото лице?
Фактическа Обстановка
Унгарско дружество извършва дейност, свързана с електроинсталации. Дружеството сключва договор за рекламна услуга, по силата на който рекламни знаци с наименованието на дружеството биват поставени върху автомобили по време на състезание. Платения за тази услуга ДДС дружеството приспада в данъчните си декларации.
Националният данъчен орган извършва проверка и отказва правото на приспадане на ДДС с аргумент, че разходите за тази услуга не са разход, свързан с основната дейност на получателя на услугата. Данъчните власти допълват, че заплатената цена е твърде висока и не съответства на реалната пазарна стойност на рекламната услуга.
Дружеството сезира съда с искане за отмяна на актовете на данъчния орган. С цел изясняване на европейското данъчно законодателство съдът решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до СЕС.
Резюме на Съдебното Решение
СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**
„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2 — Сделка, която подлежи на облагане с ДДС — Понятие — Член 168, буква a) и член 176 — Право на приспадане на платения ДДС по получени доставки — Отказ — Рекламни услуги, които според данъчния орган са прекомерно скъпи и не носят изгода — Липса на оборот, генериран в полза на данъчнозадълженото лице“
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Veszprémi Törvényszék (Общ съд Веспрем, Унгария) с акт от 20 юли 2020 г., постъпил в Съда на 23 юли 2020 г., в рамките на производство по дело
Amper Metal Kft.
срещу
Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága,
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: I. Ziemele, председател на шести състав, изпълняваща функциите на председател на седми състав, T. von Danwitz (докладчик) и A. Kumin, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Amper Metal Kft., отV. Pallós, ügyvéd,
– за унгарското правителство, от М. Z. Fehér и R. Kissné Berta, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и O. Serdula, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от A. Armenia и L. Havas, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между Amper Metal Kft. и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága (дирекция „Жалби“ на Националната данъчна и митническа администрация, Унгария) по повод на отказа на последната да признае правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен от Amper Metal по получени доставки на рекламни услуги.
Правна уредба
Правото на Съюза
3
Член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС гласи:
„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:
[…]
в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“.
4
Член 73 от Директивата за ДДС предвижда:
„По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката“.
5
Съгласно член 80, параграф 1 от Директивата за ДДС, за да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията — в случаите, изброени в тази разпоредба.
6
Член 168, буква а) от Директивата за ДДС гласи:
„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава[та] членка, в която извършва тези сделки[,] да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице“.
7
Съгласно член 176, първа алинея от Директивата за ДДС:
„Съветът [на Европейския съюз] единодушно, по предложение на [Европейската комисия] определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като [разходите за] луксозни стоки, забавления или развлечения“.
Унгарското право
8
Член 119, параграф 1 от Az általános forgalmi adóról szóló 2007. évi CXXVII. törvény (Закон № CXXVII от 2007 г. за данъка върху добавената стойност; наричан по-нататък „Законът за ДДС) предвижда, че освен ако в този закон е предвидено друго, правото на приспадане на данъка възниква, когато трябва да се определи дължимият данък, съответстващ на данъка, начислен по получени доставки, включително в случаите, когато изчисляването на този данък се извършва по реда на член 196/B, параграф 2, буква а) от този закон.
9
Член 120, буква а) от Закона за ДДС предвижда, че доколкото данъчнозадълженото лице, действащо в това си качество, използва или оползотворява по друг начин стоките или услугите за целите на извършваните от него облагаеми доставки на стоки или услуги, то има правото да приспадне от данъчното си задължение данъка, който му е фактуриран от всяко друго данъчнозадължено лице — включително лица и организации, подлежащи на облагане с опростен корпоративен данък — във връзка с придобиването на стоките или използването на услугите.
10
Член 8, параграф 1, буква d) от Аz társasági adóról és az osztalék adóról szóló 1996. évi LXXXI. törvény (Закон № LXXXI от 1996 г. за корпоративния данък и за данъка върху дивидентите, наричан по-нататък „Законът за корпоративния данък“) предвижда, че към резултата преди облагане се прибавят сумите, отчетени като разходи или разноски и приложени при намаляването на този резултат — включително амортизацията поради обезценка на дълготрайни материални или нематериални активи — които нямат връзка с търговската дейност или с дейността, генерираща приходи, по-специално съгласно предвиденото в приложение 3 към същия закон.
11
Точка 4 от приложение 3 към Закона за корпоративния данък гласи:
„За целите на член 8, параграф 1, буква d) не се считат за разходи или разноски, извършени в интерес на търговската дейност, по-специално: насрещната престация (цялостна или частична) за услуга, която надвишава 200 000 HUF (унгарски форинти) [(около 555 EUR)] без ДДС, когато обстоятелствата (като например търговската дейност на данъчнозадълженото лице, неговия оборот, характера на услугата или насрещната престация за нея) позволяват да се направи категоричен извод, че прибягването до тази услуга противоречи на изискванията за разумно управление; насрещните престации за услуги, получени от същото лице на същото основание за една данъчна година, се вземат предвид заедно“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12
Amper Metal е унгарско дружество, което осъществява дейност в сектора на електроинсталациите.
13
През 2014 г. Amper Metal сключва договор с дружеството Sziget-Reklám Kft. за предоставяне на рекламни услуги, състоящи се в поставянето на рекламни знаци на Amper Metal върху автомобили по време на автомобилно рали в Унгария. Във връзка с тези услуги през 2014 г. Sziget-Reklám издава дванадесет фактури за общата сума от 48 000 000 HUF (около 133 230 EUR), към която се прибавя ДДС в размер на 12 960 000 HUF (около 35 970 EUR), като ставката на ДДС е 27 %. Amper Metal приспада платения за тези услуги ДДС в данъчните си декларации за периода от 1 януари до 31 декември 2014 г.
14
След проверка a posteriori на тези декларации унгарският първоинстанционен данъчен орган отказва това приспадане. Освен това с оглед на установени данъчни задължения той изисква от Amper Metal плащането на сума, равна на размера на неправомерно приспаднатия ДДС, и му налага данъчна санкция в размер на 3 240 000 HUF (около 8991 EUR), заедно с лихви за забава в размер на 868 000 HUF (около 2409 EUR). Този данъчен орган приема, че разходите за съответните рекламни услуги не представляват разход, свързан с генериращата приходи и подлежаща на данъчно облагане дейност на Amper Metal, и че поради това платеният от Amper Metal ДДС не подлежи на приспадане съгласно член 120 от Закона за ДДС.
15
В подкрепа на решението си посоченият данъчен орган се позовава на заключения на вещи лица по данъчни и рекламни въпроси. Според тях посочените рекламни услуги са твърде скъпи и всъщност не са довели до никаква изгода за Amper Metal по-специално предвид характеристиките на клиентите на това дружество, а именно заводи за хартия, цехове за горещо валцуване и други промишлени съоръжения, чиито търговски решения не могат да бъдат повлияни от стикери върху състезателни автомобили. Въпросният данъчен орган уточнява в това отношение, че договорът за рекламни услуги не отговаря на изискванията за „разумно управление“ по смисъла на точка 4 от приложение 3 към Закона за корпоративния данък.