ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

актуално 17 март 2020 338 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Кой следва да докаже реалността на доставка, когато представител на Дружеството – изпълнител не е открит и същото не функционира?

Фактическа Обстановка

През 2009 г. Дружество сключва договор с предмет на доставка "вертикална планировка и извозване на земна маса от ветроенергиен парк". Плащането е извършено в брой, срещу фискален бон от ЕКАФП. НАП прави проверка на Дружеството и установява, че то не разполага с доказателства за реално извършване на услугата. В производството са събрани доказателства от две проведени насрещни проверки спрямо издателя на фактурата. Резултатите от тях са аналогични – Дружеството не е открито на адреса му за кореспонденция и исканите документи не са представени. Фактурата не е отразена в Дневника за продажби; няма регистрирани МПС-та; няма регистрирани сключени трудови договори и не е имало служители; има регистриран ЕКАФП, както и големи по размер задължения към бюджета. Според констатациите на НАП, не е извършена реална доставка на услуга, поради което разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не са признати за данъчни цели. Издаден е ревизионен акт, който Дружеството обжалва.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 65 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на осми ноември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРУСЯ ДИМИТРОВА

МАДЛЕН ПЕТРОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора Л. К. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Джи Ес Електрик" ООД - гр. Варна чрез пълномощника адв. Е. С. срещу решение № 2048/09.10.2015 г., постановено по адм. д. № 3453/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 031401800/29.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 583/07.10.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за допълнително начислен корпоративен данък в размер на 4 591,25 лв. и лихви, както и ДДС в размер на 26 499,30 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател делото е не толкова до спора по фактите, а спор за правото и то до въпроса "Следва ли да се приеме като място на доставката мястото, където е седалището или постоянния обект на получателя или мястото на доставката е мястото, където се намира недвижимия имот (без да е посочен в РД индивидуализиран недвижим имот), като в тази връзка излага довод, че законът изрично казва "по местонахождение на недвижимия имот, а не по административно-териториална определеност". Касационният жалбоподател излага оплакване, че неправилно съдът е възприел, че посочването във фактурите на предмета на доставката "консултантски услуги ветропарк Рогозина" касае определен недвижим имот, още повече, че в хода на съдебното дирене се е установило, че до реализацията на такъв ветропарк изобщо не се е стигнало. Затова счита, че неправилно съдът е формирал вътрешното си убеждение, че процесната доставка касае недвижим имот, поради което освен, че е приложил неправилно материалния закон, е постановил необосновано решение, тъй като съдът е направил изводите си, пренебрегвайки факта, че фактурата не е доказателство за извършена работа по договор за поръчка или изработка. В частта по ЗДДС касационният жалбоподател е изложил оплаквания, че неправилно съдът е интерпретирал обвързващата сила на съставените от дружеството фактури, формирайки неправилно убеждение, че съдържанието им не може да бъде опровергано с други писмени или гласни доказателства. Излагат се доводи, че няма изискване за валидността на фактурата същата да препраща към приемателно-предавателен протокол или други документи, а още по-малко неизписването на същите във фактурата да води до тяхната недействителност. В жалбата са налични оплаквания че неправилно съдът е интерпретирал показанията на разпитания свидетел, както и че дори да се приеме, че жалбоподателят е следвало да издаде 2 бр. фактури с различен режим на третиране на ДДС относно доставките към чешкото дружество "Вентуреал Инвест А.С.", то касае се за извършени дейности извън територията на страната и затова няма задължение за облагане с ДДС. Относно фактурата, издадена на датското дружество "Юръпиън Уинд Фармс България АрS." на стойност 55 000 евро (107 570,65 лв.) касаторът твърди, че неправилно съдът е възприел тази констатация на приходните органи, че консултантската услуга не касае ветропарк в с. Рогозина. За непризнатото право на данъчен кредит по доставки от "ДМ Инвестмънт" ЕООД се излагат оплаквания, че е налице реалност на доставката извозване на пръст и подготовка на площадката за ветрогенератори, но неправилно съдът е приел, че такава не е налице. В частта по ЗКПО в касационната жалба се съдържат оплаквания, че неправилно съдът е приел, че във връзка с неосъществената доставка по фактура, издадена от "Ескалибур Интернационал" ООД следва да се увеличи финансовия резултат на ревизираното дружество на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Същото се отнася и до фактурата, издадена от "ДМ Инвестмънт" ЕООД. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се иска присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд "Джи Ес Електрик" ООД е оспорил посочения по-горе ревизионен акт за допълнително начислен корпоративен данък в размер на 4 591,25 лв. и лихва, както и ДДС в размер на 26 499,30 лв. и съответните лихви.

В частта по ЗДДС с ревизионния акт допълнително е начислен ДДС по фактури № 47/22.07.2009 г. и № 72/10.04.2012 г., издадени от ревизираното дружество на "Вентуреал Инвест А.С." - чешко дружество с предмет "консултантска услуга ветропарк с. Рогозина" с нулева ставка по чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "в" ЗДДС и "Юръпиън Уинд Фармс България АрS" - датско дружество по повод консултантски услуги за ветропарка в с. Рогозина и с изрично отбелязване, че ДДС е с нулева ставка по чл. 86, ал. 3 ЗДДС. С акта е непризнато и правото на данъчен кредит по фактура № 212/09.12.2009 г., издадена от "ДМ Инвестмънт" ООД с предмет "плащане по договор от 10.09.2009 г."

скрито платено съдържание: 1853 думи;