ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Развалянето на договора по ЗЗД равнозначно ли е на развалянето на доставката съгласно данъчното законодателство?
Фактическа Обстановка
Дружество 1 сключва договор за финансов лизинг с Дружество 2, по силата на който се задължава да придобие недвижими имоти от Дружество 3 и да ги предостави за ползване на Дружество 2. Дружество 1 сключва договор с Дружество 3, но дълго време не прави необходимото, за да придобие собствеността върху имотите. Затова Дружество 2 предявява иск и договорът за финансов лизинг е развален. След развалянето Дружество 1 издава кредитни известия на Дружество 2, но не коригира ползвания данъчен кредит по фактурата по договора за недвижимите имоти с Дружество 3. НАП приема, че развалянето на договора между Дружество 1 и Дружество 2 не представлява разваляне на доставката, каквато въобще не е имало, затова няма основание за издаване на кредитно известие и данъкът трябва да бъде внесен от Дружество 1.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 2708 от 20.04.2016 г., постановено по адм. д. № 12235/2015 г. Административен съд - София - град, Първо отделение, 5 състав, е отхвърлил жалба на "Хета Асет Резолюшън България" ООД, гр. София, срещу ревизионен акт № Р - 29002915000435 - 091 - 001/19.08.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. София, в частта му потвърдена с решение № 1878/10.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП" - гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 7357(седем хиляди триста петдесет и седем) лева.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Хета Асет Резолюшън България" ООД, ЕИК: 175075249, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Лозенец", бул. "Чери връх" № 1 - 3, представлявано от управителите Матиас Юлиус Ерхард Фрейхер Гроте и Н. Ц. Н., чрез пълномощник адвокат В. П. - САК. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София - град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт на ТД на НАП - гр. София, в частта му, потвърдена с решение № 1878/10.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София чрез своя процесуален представител юрк. Венева взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Хета Асет Резолюшън България" ООД, ЕИК: 175075249, против ревизионен акт № Р - 29002915000435 - 091 - 001/19.08.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. София, в частта му, потвърдена с решение № 1878/10.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София, в която на жалбоподателя "Хета Асет Резолюшън България" ООД са установени задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 482 708,40 лв. за данъчен период м. 07.2013 г. и съответните лихви за забава. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК, издаден е в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията. Установено е, че е сключен договор за финансов лизинг № 410200220 на 03.09.2007 г. между "Хета Асет Резолюшън България" ООД и "Марсинвест" ООД, съгласно който "Хета Асет Резолюшън България" ООД се задължава да придобие лизингов обект - 2 броя бетонови центрове "ЕВСВ 130" от трето лице - доставчик, което е посочено то лизингополучателя. Основното задължение на лизингодателя е било да придобие правото на собственост върху лизинговия обект и да го предостави за ползване на лизингополучателя, приемането е следвало да се удостовери чрез приемо-предавателен протокол - съгласно чл. 2.2.2 от договора. В изпълнение на договорните си задължения "Хета Асет Резолюшън България" ООД е сключил договор за покупко - продажба на лизинговия обект с "Футура Девелопмънт България" ЕООД, като било предвидено 100% авансово плащане на цената от 1 720 658,80 евро. На 03.09.2007 г. между "Хета Асет Резолюшън България" ООД, "Марсинвест" ООД и "Футура Девелопмънт България" ЕООД е било сключено тристранно споразумение, в което страните са приели, че доставчикът е получил от лизингополучателя капаро в размер на 344 131,76 евро и дължимото ДДС, което е пълния размер на първоначалната вноска по договора за финансов лизинг, която лизингополучателя дължи на лизингодателя. Договорено било, че лизингодателя ще приспадне капарото, платено на доставчика, от първоначалната вноска, дължима от лизингополучателя на лизингодателя. Лизингодателя е трябвало да заплати на доставчика разликата от платеното от лизингополучателя капаро до пълната цена на лизинговият обект и ще придобие собственовт върху него, а доставчикът ще издаде фактура на лизингодателя за пълната сума на покупната цена на лизинговия обект. На 31.03.2008 г. е подписан приемо-предавателен протокол между "Хета Асет Резолюшън България" ООД и "Марсинвест" ООД за предаването на 2 броя бетонови центрове "ЕВСВ 130". Поради изтичане на продължителен период от време, без да има изпълнение от страна на лизингодателя, "Марсинвест" ООД е изпратил нотариална покана № 27441/28.09.2009 г., връчена на 01.10.2009 г. на "Хета Асет Резолюшън България" ООД, с която на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД договора за финансов лизинг е бил развален, като е бил предоставен 7 - дневен срок на ревизираното лице за връщане на заплатените суми. По искова молба на "Марсинвест" ООД срещу "Хета Асет Резолюшън България" ООД е било образувано арбитражно дело 347/2011 г., с претенция за възстановяването на платеното по договора за финансов лизинг. След постановяване на арбитражното решение, през м. 07.2013 г. "Хета Асет Резолюшън България" ООД е издал на "Марсинвест" ЕООД кредитни известия, с общ размер на данъчна основа (минус) 3 364 787,88 лв. и ДДС (отрицателен знак) 672 957,62 лв. При ревизията е констатирано, че "Марсинвест" ООД не е отразило в дневниците си за покупки, издадените от "Хета Асет Резолюшън България" ООД кредитни известия, както и че ревизираното лице не е коригирало размера на ползвания данъчен кредит във връзка с издадена от "Футура Девелопмънт България" ЕООД фактура. В мотивите на решението са описани и представените от жалбоподателя писмени доказателства, както и установените обстоятелства от Арбитражния съд. Първоинстанционният съд е обсъдил представения в хода на процеса РА № Р - 29 - 1000331 - 091 - 001/12.08.2015 г., с който на жалбоподателя са установени задължения, включително и по ЗЗДС за периода 01.07.2009 г. - 31.07.2010 г. Отбелязано е, че в него на (ст. 193) е било посочено да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит, като "Футура Девелопмънт България" издаде кредитно известие за ползвания от жалбоподателя данъчен кредит. Прието е, че цитирания РА не е в противоречие на установеното по процесния РА Р - 29002915000435 - 091 - 001/19.08.2015 г. и доколкото е установена липса на извършена доставка, то ползвания данъчен кредит следва да се върне от жалбоподателя. Решаващият състав е приел за безспорно установено, че въпросната корекция не е извършена от доставчика, като същата е била извършена от приходната администрация. В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е коментирал установеното от Арбитражния съд, че доставка на стока никога не е имало и същата не може да се развали, за да се стигне до хипотезата на издаване на кредитни известия. Съдът е посочил, като неправомерно поведение с цел ползване на ДДС от страна на жалбоподателя, знанието за невъзможността да извърши предаване на лизинговата вещ на получателя, издаването в продължителен период на време на фактури, както и сключването на фиктивни договори за застраховка на тази вещ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, в частта му относно установените задължения за данък по ЗДДС за внасяне в размер на 482 708,40 лв. за данъчен период м.07.2013 г. и следващите се лихви. Съдът е възприел за правилен извода на приходната администрация, че на основание чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данък във фактура и/или известие и тази дължимост не зависи от факта дали фактурата документира реално извършена доставка или не. След като жалбоподателя е издал фактури, в които е начислил ДДС с ясното съзнание, че няма извършена доставка то на основание чл. 85 от ЗДДС данъкът е дължим.
