ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Коя Инспекция по труда може да даде разрешение за уволнение на служител със заболяване, определено в Наредбата на министъра на здравеопазването – тази по седалище на работодателя или тази по месторабота на служителя?
Фактическа Обстановка
Служител, заемащ длъжността „Домакин на сграда“, е уволнен поради съкращение в щата. Служителят страда от заболяване, определено в Наредбата на министъра на здравеопазването – неинсулинов захарен диабет. Поради тази причина при прекратяване на трудовия договор работодателят трябва да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда. Той е поискал такова разрешение, но от Инспекция по труда в град София, а не от тази в района, където служителят полага труд.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Б. С.
ЧЛЕНОВЕ:
1. М. Ф.
2. В. П.
при секретаря Д. Ц. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д. № 4603 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. А. против решение № 969/13.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1226/2016 г. от състав на Окръжен съд - Варна.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. В открито съдебно заседание не изпраща представител, като е представил писмени бележки.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 246/07.03.2017 г. на състава на ВКС.
Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, коя е компетентната Инспекция по труда, която следва да даде предварително разрешение за уволнение на работник, страдащ от заболяване по Наредба № 5/1987 г., дали това е инспекцията по седалището на работодателя или тази, по местоработата на работника. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
Предварителното разрешение на инспекцията по труда за уволнение в хипотезите, изчерпателно посочени в чл. 333, ал. 1 КТ, се иска от работодателя за всеки отделен случай. Преценката от страна на инспекцията касае всеки отделен случай на уволнение в обхвата на посочената правна норма, всеки работник или служител, специфичния вид предварителна закрила и специалното положение, в което той се намира, за да се ползва от нея. Преценката е конкретна, след осъществено проучване и обсъждане на направеното искане до инспекцията. Според У. правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, чл. 4, ал. 1, агенцията осъществява дейността си като контролира спазването на трудовото законодателство, а териториалните дирекции „Инспекция по труда „ (21 на брой) решават по компетентност искания, сигнали и запитвания на физически и юридически лица (чл. 15, ал. 1, т. 2 от правилника). Кодексът на труда не определя коя е инспекцията по труда, която е компетентна да даде разрешение по реда на чл. 333, ал. 1 КТ в случаите, когато седалището на работодателя-търговец се намира в територията на една териториална дирекция, а мястото на работа, където се полага труд от страна на лицето, за което се иска разрешението, е в територията на друга. Мястото на работа е част от съдържанието на трудовия договор. Принципно, за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, освен ако друго не е уговорено, или не следва от характера на работата (чл. 66, ал. 3 КТ). Необходимостта от извършване на конкретна преценка по горепосочените критерии, както и последователно спазваният принцип за бързина на извършваната проверка, изискват тя да бъде извършена от този орган, който е в състояние бързо и чрез непосредствени впечатления да проучи и разреши съответното искане. Затова компетентната териториална дирекция да даде разрешение по искане за налагане на дисциплинарно наказание в случаите по чл. 333, ал. 1 КТ е тази дирекция, в района на която се полага труд от лицето, спрямо което се извършва и преценката за наличието на предварителната закрила. Това разрешение на правния въпрос е дадено със задължителна съдебна практика - решение № 84/23.04.2014 г., постановено по гр. д. № 749/2012 г. на ІV гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, като даденото разрешение се споделя изцяло от състава на ВКС, като в тази насока приема, че решенията, представени от касатора и с които се приема същото разрешения на правния въпрос, са правилни, доколкото съответствуват на задължителната практика в тази насока.
