ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Разходите за командировки считат ли се за документално обосновани, ако липсват отчети за извършената работа по време на командировката?
Фактическа Обстановка
Дружество отчита разходи за командировки на свой служител, назначен на длъжност „Техник“, но командирован като шофьор. НАП не признава разходите за командировка на служителя – с мотива, че те не са документално обосновани, тъй като липсват отчети за извършената работа по време на командировката. Поради тази причина, с ревизионен акт, данъчните увеличават финансовия резултат на Дружеството с тези суми. Дружеството обжалва акта на НАП.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията МИЛЕНА ЗЛАТКОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на "Юлистера" ЕООД, ЕИК 128564004 със седалище и адрес на управление: гр. Тополовград, ул. "Васил Априлов" № 8, подадена чрез процесуалния му представител адв. В. С., против решение № 1140/27.05.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2209/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на ревизионен акт /РА/ № Р-16002617006472-091-001/18.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 341/18.06.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски за всички инстанции.
Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП - Пловдив - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Калдъшев и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16002617006472-091-001/18.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 341/18.06.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който не са признати отчетените от "Юлистера" ЕООД по сметка 609 "Други разходи" разходи за командировки, както следва: за 2014 г. в размер на 2 080 лв., за 2015 г. - 1 540 лв. и за 2016 г. - 860 лв., и на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО с тях е увеличен финансовият резултат на дружеството за посочените години. В резултат на това е коригирана декларираната загуба без да са установени допълнителни данъчни задължения. При установената фактическа обстановка решаващият орган е потвърдил акта на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО.
С решението си Пловдивският административен съд е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална законосъобразност с оглед наличието на правното основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, според който не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани. Изложил е съображения за това, че за да бъдат документално обосновани разходите за командировки, заповедите за командировки следва да отговарят на изискванията в чл. 9, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната /НКС/, а процесните не съдържат данни за длъжността на командированите лица. Наред с това не е изпълнено изискването на чл. 29, ал. 1 от наредбата, тъй като липсват отчети за извършената работа и становище по тях от ръководителя.
