ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 12 март 2020 312 уникалност: 96.1%

Правен Въпрос

Могат ли да се признаят разходи за гориво, ако не може да се докаже категорично, че те представляват разходи за дейността на Дружество?

Фактическа Обстановка

Дружество с предмет на дейност транспорт на стоки декларира разходи за гориво по множество фактури, платени както в брой, така и по банкова сметка. НАП провежда ревизия и издава акт на Дружеството с мотива, че декларираните разходи не са свързани с дейността му и не могат да бъдат признати за данъчни цели. Данъчните увеличават счетоводния финансов резултат на Дружеството и налагат корпоративен данък за ревизирания период. Дружеството обжалва акта.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 115 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

ТАНЯ КОМСАЛОВА

при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Г. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Злати-Транс" ЕООД, ЕИК 123753855 със седалище и адрес на управление: с. Бял Извор, община Опан, област Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител адв. И. И., против решение № 645/22.03.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1270/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на ревизионен акт /РА/ № Р-16002417004646-091-001/30.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 155/23.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 651.35 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП - Пловдив - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Р. С. по съображения, изложени в писмена защита, и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 700 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16002417004646-091-001/30.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 155/23.03.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия са установени на ревизираното дружество "Злати-Транс" ЕООД задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 147.54 лв., за 2013 г. - 1 853.38 лв., за 2014 г. - 2 819 лв. /общо 4 820.50 лв./ и лихви в общ размер 1 606.50 лв./ в резултат на непризнати на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО разходи за гориво по фактури, издадени от "Сторком" ООД.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият отговаря по форма и съдържание на изискванията, регламентирани в чл. 120, ал. 1 ДОПК, и към него е приложен ревизионен доклад със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК.

скрито платено съдържание: 1259 думи;