ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Признават ли се за данъчни цели разходи за амортизации при договор за заем за послужване?
Фактическа Обстановка
Физическо лице извършва търговска дейност като ЕТ. Занятието му е свързано с търговия на дребно с хранителни стоки, тютюневи изделия и напитки. Дейността се извършва в два обекта, тип супермаркети. Едноличният търговец предоставя в договор за заем за послужване двата недвижими имота на Дружество. От този момент нататък едноличният търговец начислява разходи за данъчна амортизация на недвижимостите, но едновременно с това преустановява дейността си в тях, заради даването им в заем. В хода на впоследствие извършена ревизия, лицето не представя доказателства, че е продължило, осъществявайки дейност, да извлича икономическа изгода от заетите недвижими имоти. Поради това НАП не признава начислените от него данъчни амортизации за ДМА. Лицето обжалва акта.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Чл. 208 АПК
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
МАРИЯ РАДЕВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията МАРИЯ РАДЕВА по адм. д. № 12725/2018
Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. О., в качеството му на наследник на Р. О. Салидже действащ като ЕТ "Роко-Расим Османов", чрез адв. Обретенов против решение № 1692 от 14.08.2018 г., постановено по адм. д. № 3276/2017 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-03002716008305-091-001 от 25.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден и изменен с решение № 372 от 31.10.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП") - Варна.
Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда относно обезценката на стоково-материалните ценности като намира решението за необосновано в тази му част, по отношение на начислените амортизациите на дълготрайни активи твърди, че изводите на съда са в противоречие с материалния закон като обосновава твърденията си с житейската логика. Излага съображения и досежно непризнатите заеми от близки и роднини на ревизираното лице. Иска отмяната на съдебното решение и да се постанови решение по същество, с което да се отмени атакуваният РА. Претендира разноски.
Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в писмени бележки, подадени чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Гюлшан Исмаил Салидже не ангажира становище по спора.
Заинтересованата страна - Едвин Расим Осман не ангажира становище по спора.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е бил РА, с който на Р. О. Салидже действащ като ЕТ "Роко-Расим Османов" са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 година, в размер общо на 8404.19 лв. главница и лихви от 2994.73 лева, задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012, 2013, 2014 и 2015 година, общо в размер на 338.00 лв. главница и лихви от 135.57 лева, задължения по ЗДДС за данъчен период м.12.2015 година в размер на 28 266.72 лева главница и лихви от 4383.12 лв., както и задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 и 2015 година общо в размер на 9883.59 лв. главница и лихви от 1534.78 лв.
Съдът правилно е определил спорните въпроси между страните. Те се сведени до три основни момента, а именно непризнаване на отчетените по счетоводна сметка 603 "разходи за амортизация" в размер на 7059,24 лв. касаещи два недвижими имота - магазини; обезценката на стоково материални ценности и последващото им прехвърляне на "Роко капитал" ЕООД, както и наличните парични и предоставените заеми от страна на съпругата, сина, сестрата и приятел на ревизираното лице.
От фактическа страна, установените задължения се основават на следното:
За ревизирания период Р. О. Салидже е местно физическо лице, което осъществява дейност като едноличен търговец с предмет - търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, в два обекта - супермаркети, находящи се в гр. Шумен, ул. "Ген. Драгомиров" и ул. "Средна Гора"
Допълнително определените задължения от стопанска дейност на касатора, в качеството му на едноличен търговец по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. -задължения, произтичащи от непризнати разходи за амортизации: За 2015 година органите по приходите установяват, че едноличният търговец е начислил разходи за амортизации в размер на 7059.24 лева за два магазина, негова собственост, находящи се в гр. Шумен. Съгласно представения договор за заем за послужване от 02.01.2015 г., "Роко-Расим Османов" предоставя на "Роко кепитъл" ЕООД за неопределен срок безвъзмездното ползване на собствените си два недвижими имота - магазини. При действието на договора за заем за послужване, след м.02.2015 г., когато "Роко-Расим Османов" спира да осъществява дейност, от ревизираното лице не са представени доказателства, че двата недвижими имота са използвани за реализиране на доходи от ЕТ, поради което ревизията приема, че те не се използват за икономическата му дейност, не носят икономическа изгода за търговеца. Позовавайки се на чл. 54 от ЗКПО за определяне на данъчния финансов резултат по отношение на годишните данъчни амортизации, административен съд Варна намира за законосъобразен отказа на органа по приходите да признае счетоводно отчетените разходи за амортизации за двата недвижими имота в размер на 7059,24 лв. при образуване на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК
