ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Могат ли да се признаят разходи за възнаграждения и командировки само срещу разписки за плащането им?
Фактическа Обстановка
Дружество подава годишна данъчна декларация за 2016 г. На Дружеството не е признат разход за командировки на служители, тъй като документите, които е издало, не съответстват на законовите изисквания. Дружеството издава фишове през 2016 г., с които се изплащат суми в евро на наети служители. Те имат дата, посочена сума (в евро), три имена на служителя, основание „заплата“ или „командировка“, както и подписи за „връчил“ и „приел“. От тях в 79 фиша има посочено основание „командировка“, а в 39 фиша – „заплата“. Сумите във фишовете не са се осчетоводявали хронологично/текущо спрямо посочената в тях дата. Отчетени са със счетоводен запис, като изплатени в брой. Сумата по фишовете е в евро, а отчитането е в български левове. Осчетоводената сума не съответства на сбора от фишовете. НАП издава ревизионен акт, с който увеличава финансовия резултат на Дружеството, тъй като разходите не са документално обосновани. Дружеството обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
при секретар и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на "Улусой Бг" ООД против решение № 9/07.02.2019 г. на Административен съд - Разград, постановено по адм. д. № 183 по описа за 2018 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № №Р-03001717008452-091-001/25.06.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 220/14.09.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО, дължим от дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 63 846,25 лв., като и начислена и лихва за това в размер на 13 865,64 лв.
В съдържанието на касационната жалба се съдържат доводи за наличие на основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението да бъде отменено, като бъде отменен и ревизионния акт.
Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Димова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 861.36 лв.
Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Със своето решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Улусой Бг" ООД против ревизионен акт /РА/ № Р-03001717008452-091-001/25.06.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 220/14.09.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО, дължим от дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 63 846,25 лв., като и начислена и лихва за това в размер на 13 865,64 лв.
