АпС София - Решение № **** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Създаването на Работен комитет, занимаващ се с проблемни сделки на дружество, освобождава ли от отговорност изпълнителния му директор?
Фактическа Обстановка
Между Дружество и лице е сключен договор за възлагане на управление на 13.10.2008 г. С него ищецът се задължава да управлява с необходимите грижи търговското дружество, в качеството на изпълнителен директор. Договорът е прекратен от Дружеството на 13.10.2008 г. – на основание клаузи, съдържащи се в него, които гласят, че прекратително основание е сериозно влошаване на финансовите резултати. От годишния доклад за дейността на Дружеството през 2010 г. става ясно, че нетната загуба за 2010 г. е 7 217 000 лв. Това се дължи на липса на поведение от страна на изпълнителния директор, с която не е извършил необходимите действия по разсрочване, прекратяване и изземане, от което за Дружеството са възникнали значителни допълни разходи. Лицето възразява, че към 13.05.2010 г. е създаден Работен комитет по тези въпроси, с което са отпаднали задълженията му по отношение на проблемните сделки.
Резюме на Съдебното Решение
АпС София - Решение № **** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Софийският апелативен съд, гражданска колегия, седми въззивен състав, в публичното заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Д.
ЧЛЕНОВЕ: Д. К.
Е. П.
при секретаря Е. С., като разгледа докладваното от съдия К. гр. д. № 114 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 31.08.2016 г., постановено по гр. д. № 15217/2013 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлен искът на Д. Н. В. за осъждане на [фирма] да заплати сумата 39900 евро - компенсация поради предсрочно прекратяване на договор за управление от 13.10.2008 г. по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и сумата 13167 евро - обезщетение за забава плащането на горната сума за периода 09.11.2010-08.11.2013 г., претендирана на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 4350 лева.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство, който го е обжалвал изцяло, с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди необоснованост на извода за неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за управление и за наличие на причинна връзка между негови действия и бездействия и претърпените от ответника вреди.
Ищецът оспорва доказателствената стойност на констативни актове от 10.06.2010 г. и 30.06.2010 г. и твърди, че доказателствата по делото установяват полагането от ищеца на необходимите грижи при изпълнение на задълженията му, както и одобряването от страна на ответника на дейността на ищеца по управление на дружеството.
Моли се съдът да отмени атакувания съдебен акт, като постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати изцяло исковата сума. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът по жалба я оспорва като моли да бъде оставена без уважение, а постановеното решение като правилно и законосъобразно - потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК, във връзка с доводите на страните, съдът намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, предявен от Д. Н. В. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 39900 евро - договорено обезщетение при предсрочно прекратяване на договор за възлагане на управление от 13.10.2008 г. със законната лихва от 08.11.2013 г. и сумата 13167 евро - обезщетение за забава за периода 09.11.2010 г.-08.11.2013 г. Ищецът твърди, че договорът, който бил за срок от три години, бил предсрочно прекратен от ответника на 09.11.2010 г. По силата на клауза от договора ответникът дължал на ищеца обезщетение за предсрочното прекратяване в размер на половин годишно възнаграждение - сумата 39900 евро. При въведените в исковата молба обстоятелства съдът приема, че е сезиран с иск за реално изпълнение на договора от 13.10.2008 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск, като заявява, че няма задължения към ищеца, тъй като договорът, от който ищецът черпи права, е недействителен в частта за уговореното възнаграждение и неустойки при прекратяване като сключен без представителна власт.
Твърди се, че договорът е прекратен от дружеството при условията на чл. 6.1.7 и чл. 6.1.8, в които случаи не се дължи обезщетение при прекратяване на договора. Твърди се съществено нарушение на закона от страна на ищеца-неполагане грижата на добрия стопанин - чл. 63 от ЗЗД, изразяващо се в бездействие за разсрочване или прекратяване на 34 договора с просрочени задължения към дружеството. Непрекратяването на договори с просрочени задължения довело до загуби от внасяне на ДДС, начислен при издаване на фактури за дължимите лизингови вноски, както и до плащане на застраховки, данъци и други разходи.
