ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

актуално 8 май 2020 1106 уникалност: 94.2%

Правен Въпрос

Може ли да настъпи пълно осиновяване без съгласието на единия родител, в случай че същият не полага грижи за детето?

Оригинален Въпрос

Може ли да се допусне пълно осиновяване без съгласието на родител, в хипотезата на чл.93, ал.1 СК?

Противоречива Практика

В съдебната практика на българските съдилища са застъпени две становища. Според едното становище е възможно съдът да разреши пълно осиновяване, в случай че родителят не полага грижи, не дава издръжка и не се интересува от детето. Другото становище отрича хипотезата за пълно осиновяване без съгласието на родителя.

Резюме на Тълкувателно Решение

скрито платено съдържание: 112 думи;

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГК, ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ:КРАСИМИР ВЛАХОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:БОЙКА СТОИЛОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА И.Ф.ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

  • ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  • КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
  • СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
  • ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
  • БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
  • СТОИЛ СОТИРОВ
  • МАРГАРИТА СОКОЛОВА
  • БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
  • СВЕТЛА ЦАЧЕВА
  • ЗЛАТКА РУСЕВА
  • ДИЯНА ЦЕНЕВА
  • МАРИЯ ИВАНОВА
  • СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
  • ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
  • СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

16.МАРИО ПЪРВАНОВ 17.ЕМИЛ ТОМОВ 18.АЛБЕНА БОНЕВА 19.СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА 20.ЖИВА ДЕКОВА

И.Ф.ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ:

21.МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

22.КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 23. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА 24.ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 25.ИЛИЯНА ПАПАЗОВА 26.ОЛГА КЕРЕЛСКА 27.ЗОЯ АТАНАСОВА 28.ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ 29.ВЕСЕЛКА МАРЕВА 30.БОРИС ИЛИЕВ 31.ДИАНА ХИТОВА

32. БОЯН ЦОНЕВ 33.МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА 34.ДРАГОМИР ДРАГНЕВ 35.ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ 36.ГЕНИКА МИХАЙЛОВА 37.ДИМИТЪР ДИМИТРОВ 38.ЛЮБКА АНДОНОВА 39.ДАНИЕЛА СТОЯНОВА 40.ГЕРГАНА НИКОВА

41.МАЙЯ РУСЕВА 43.ВАНЯ АТАНАСОВА 42.ЕРИК ВАСИЛЕВ 44.ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ

постави на разглеждане тълкувателно дело No 1 по описа за 2015 г. на Общото събрание на Гражданска колегия,

докладвано от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд от 22.06.2015г. на основание чл.128, ал.1 ЗСВ въз основа на постъпило искане от председателя на Върховния касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по два въпроса, по които въз основа на постъпили сигнали се поддържа, че е налице противоречива съдебна практика на апелативните и окръжните съдилища, а именно:

1. Може ли да се допусне пълно осиновяване без съгласието на родител в хипотезата на чл.93, ал.1 СК?

2. Допустимо ли е молба за пълно осиновяване по чл.82, ал.2 и 3 СК да бъде подадена направо до окръжния съд по постоянния адрес на молителя, предвид изискването на чл.96, ал.2 СК за подаването й чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане?

Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:

По първия въпрос: “Може ли да се допусне пълно осиновяване без съгласието на родител в хипотезата на чл.93, ал.1 СК?”, становищата са две. Според едното е допустимо пълно осиновяване без съгласието на родител в хипотезата на чл.93, ал.1 СК, а според другото - пълно осиновяване без съгласието на родител в хипотезата на чл.93, ал.1 СК не може да се допусне.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема за правилно второто становище по въпроса. Съображенията са следните:

Уредбата на института осиновяване в Семейния кодекс се основава на принципите, прокламирани в чл. 2 (особена закрила на децата и равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца), както и на принципите, заявени в чл. 3 от Закона за закрила на детето (осигуряване на най-добрия интерес на детето, отглеждане в семейна среда, незабавност на закрилата и контрол по ефективността на предприетите мерки). Адекватно са съобразени и международните стандарти в тази област (чл.21 от Конвенцията за правата на детето) и Конвенцията за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване.

Чрез този институт се създава семейно - правна връзка между лица, които не са свързани чрез биологичната връзка на произхода.

Връзката между осиновен и осиновител е идентична по съдържание на отношенията между родителите и децата. Поради това същността на осиновяването се определя като мярка за закрила на детето, с която се осигурява постоянна семейна среда за отглеждането му чрез акт, създаващ отношения като между родители и деца. С този акт се засяга правната сфера на определен кръг лица.

В чл. 89 СК са посочени субектите, чието съгласие е необходимо, за да бъде допуснато осиновяване, а в чл. 100 СК – кога и кои субекти трябва да изразят съгласие за вида осиновяване. Съгласието за осиновяването от лицата, посочени в чл.89, ал.1 СК, е абсолютна материално - правна предпоставка за допускане на осиновяването. Правното му значение произтича от същността на осиновяването като акт, който засяга необратимо и сериозно правните сфери на тези лица –

прекратяват се правни връзки и се създават нови. При осиновяване детето излиза от семейството по произход и отива в семейството по осиновяване, родителите губят родителските си права и задължения към детето, като се създават такива за осиновителите, независимо от типа осиновяване. За да настъпят тези последици, съгласието на най - пряко засегнатите лица е необходима предпоставка. То трябва да обхваща волята на лицето не само по отношение на акта, но и относно вида на осиновяването, извън хипотезите на задължително пълно осиновяване /чл.100, ал.3 СК/. Следователно извън хипотезите, в които СК предвижда, че осиновяването задължително трябва да бъде пълно - чл. 100, ал. 2 СК, осиновяването може да е пълно или непълно и зависи от волята на лицата, чието съгласие се изисква по чл. 89 СК.

В чл. 93 СК са уредени особени случаи на осиновяване, при които е преодоляно изискването по чл. 89, ал. 1, т. 2 СК за съгласие на тежко провинилия се родител. В хипотезата на чл. 93, ал. 1 СК, той се изслушва от съда, без мнението му да е от значение дали да се допусне осиновяване, но съгласието му е нужно, за да бъде то пълно. Това се следва от чл. 100, ал. 3 СК, като разпоредбата трябва да се тълкува корективно съобразно действителната воля на законодателя.

Общото в хипотезите на чл.93 СК е наличието на трайна незаинтересованост на родител относно полагането на грижи за детето, даването на издръжка или отглеждането и възпитанието му. В случаите когато детето е и настанено по административен ред, като мярка за

закрила, в специализирана институция за срок от шест и повече месеца, то се вписва в регионалните регистри на деца за пълно осиновяване по реда на чл. 84, ал. 2 СК и съгласно чл. 93, ал. 2 СК за осиновяването не се иска нито съгласие от провинилия се родител, нито се взема мнението му. В тези хипотези провинилият се родител не може да обжалва решението и осиновяването е винаги пълно по силата на чл. 100, ал. 2 СК. Осиновяването като мярка за закрила в случая е съобразено, както с поведението на родителя, който на практика е изоставил детето, така и с правилото настаняването на детето извън

семейството да се налага като крайна и по възможност ограничена във времето мярка за закрила, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството (чл. 25, ал. 2 ЗЗДт), а настаняването в специализирани институции - само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда (чл. 35, ал. 1 ЗЗДт). Това е така, защото интересът на детето е с приоритетно значение. Съдържанието на понятието интерес не е определено от закона. Няма съмнение, че този интерес не може да се противопоставя на обществения интерес, че не може да противоречи на закона и морала, че интересът на детето по същество се свежда до получаване на подходящите условия за правилно отглеждане и възпитание. Този интерес е по-широк от предоставянето на моментна заместваща грижа, от осигуряване на материално благополучие, защото включва и

скрито платено съдържание: 2304 думи;