ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

актуално 11 март 2020 313 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Може ли съдът да прогласи отделна клауза или цял КТД за недействителен само по направено възражение в съдебен процес, без да е воден отделен иск за обявяване на недействителност?

Фактическа Обстановка

Работодател е страна по КТД, сключен на 24.02.2013 г. Въпросният КТД е сключен за срок от 2 г., като е уговорено, че ако не бъде сключен нов, действието му продължава до сключването на друг КТД. Работодателят прекратява трудовото правоотношение с работник със заповед от декември 2015 г. Работникът, от своя страна, претендира допълнително обезщетение, предвидено в КТД, като отговаря на всички критерии за получаването му. Работодателят отказва да изплати обезщетението, като посочва, че този КТД вече няма действие.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 82 думи;

ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр. дело № 2372/2017 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх. № 2138/17.3.2017 г. подадена от адв. Ю. Д. - процесуален представителна ищеца С. А. Я. от [населено място], [община], област К. против въззивно решение № 22/17.02.2017 г. по гр. д. № 510/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е отхвърлен предявеният от С. А. Я. от [населено място], [община], област К., против [фирма] - [населено място] село, [община] дол, област К., иск с правно основание чл. 222, ал. 3, във връзка с чл. 68, ал. 1 КТД, за сумата7998, 60 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.3.2016 г. до окончателното й изплащане.

Въззивният съд е приел, че „Установената по делото фактическа обстановка обуславя извод за неоснователност на иска, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Ответното ТД е било работодател на ищеца, но за него не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение на основание чл. 68, ал. 1 от КТД на Я., тъй като тази разпоредба, а и въобще КТД не е имал действие към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните - 31.12.2015 г. Към този момент времетраенето на КТД е изтекло, поради това, че максимално определеният законоустановен с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от КТ срок от две години е изтекъл на 01.03.2015 г. Срокът на процесния КТД не е продължен до сключване на нов КТД, както е предвидено в разпоредбата на параграф 7, тъй като тази клауза е недействителна като противоречаща на императивна законова разпоредба. Конкретно, касае се до нищожна клауза.

Налице е нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд не е приложил правилно законовата разпоредба на чл. 54, ал2 КТ. Изобщо не са обсъдени доводите на ответника за нищожност на клауза от КТД, като това възражение е направено още с отговора на исковата молба. Решението е несъобразено със задължителната съдебна практика в тази насока, установена с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС - цитирани и в отговора от ответника.

скрито платено съдържание: 713 думи;