ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Продажбата на недвижими имоти, придобити по наследство и дарение, от физическо лице, което действа и като ET, попада ли в обхвата на независимата му икономическа дейност?
Фактическа Обстановка
Физическо лице извършва търговска дейност като ET, изразяваща се в търговия на дребно с облекла. В хода на данъчна проверка е установено, че физическото лице е отдавало под наем магазин, склад и санитарен възел. На 25.02.2008 г. лицето продава право на строеж за магазин, склад и гараж, на 21.03.2008 г., заедно с майка си, продава апартамент, на 30.03.2009 г. продава УПИ, а на 20.05.2009 г. – друг УПИ. Според НАП дейността, състоящата се от извършените сделки с имоти в периода от февруари 2008 г. до май 2009 г., представлява независима икономическа дейност. Констатирано е, че към месец април 2009 г. физическото лице, действащо и като ЕТ, е достигнало облагаемия оборот и е трябвало да начислява ДДС в периода от 14.05.2009 г. до 31.05.2010 г. Тъй като това не е било направено, данъчните начисляват ДДС върху сделките с недвижими имоти, заедно със законните лихви. Лицето обжалва акта на НАП.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Е. Е. изслуша докладваното от съдията ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА по адм. д. № 7552/2012
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив против решение № 1049/10.05.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 872/2012 година.
С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) № 161102838 от 30.11.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД-Пловдив на НАП, потвърден с решение № 200/22.02.2012 г.на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив, с който на ЕТ "Емилиана Георгиева-ДЕО" е начислен данък по ЗДДС в размер на 20 597,44лева и прилежащи лихви в размер на 5152,12 лева. Със същото решение НАП, дирекция "ОУИ"-Пловдив е осъдена да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 1250 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Касаторът поддържа, че по делото не съществува спор за фактите и те правилно са установени от административния съд. Оплакването на касатора е, че съдът е изместил спорния въпрос по делото, а именно-извършената продажба на УПИ от ревизираното лице представлява ли независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС и съответно задължена ли е да начисли ДДС върху приходите от нея. Според касатора дейността, състояща се в извършените от жалбоподателката разпоредителни сделки с недвижими имоти в периода м.02.2008 г.- м.05.2009 г. може да се определи като независима икономическа дейност с цел редовно получаване на приход от нея. Според касатора, ирелевантно за определянето на дейността като икономическа дейност за целите на ЗДДС е обстоятелството, че част от тях са освободени.
Ответникът в касационното производство-ЕТ"Емилиана Георгиева ДЕО" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Жалбата е подадена от надлежна страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна.
С РА, предмет на контрол пред административния съд, на ревизирания субект е извършена ревизия по приложението на ЗДДС, за периода-15.05.2009 г.-31.05.2010 г. В хода на ревизията е установено, че Е. Г. извършва търговска дейност като ЕТ "Емилиана Георгиева-ДЕО", изразяваща се в търговия на дребно с облекло. Установено е също така, че като физическо лице, Е. Г. е отдавала под наем магазин, склад и санитарен възел, находящи се в гр. Пловдив, ул. "Одрин" № 6. Установено е също така, че на 25.02.08 г. Е. Й. е продала право на строеж за магазин за промишлени стоки № 1 и № 2, склад № 4 и гараж, находящи се в гр. Пловдив, кв. Остромила. На 21.03.08 г. продава заедно с майка си апартамент в гр. Пловдив, ж.к. Тракия. На 30.03.2009 г. продава УПИ в гр. Пловдив на купувача "Мотокар сервиз-Терзиеви и Узунов" за сумата от 150 000 лева. На 20.05.2009 г. продава на същата фирма друг УПИ в гр. Пловдив за сумата от 100 000 лева. Направен е извод, че към м.04.2009 г. Е. Й. и като ЕТ е достигнала облагаемия оборот по чл. 96, ал. 2 от ЗДДС и е следвало да подаде заявление за регистрация по този закон в срок до 14.05.2009 г. което не е направено. Констатирано е също така, че основанието за регистрация е отпаднало на 31.05.2010 г. За периода от 14.05.2009 г. до 31.05.2010 г. върху стойността на извършените доставки е начислен ДДС.
