ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 11 март 2020 821 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Продажбата на билети за спортни състезания облагаема или освободена доставка е съгласно ЗДДС?

Фактическа Обстановка

След провеждане на Европейско първенство по волейбол, Световна лига по волейбол, Европейско първенство за кадети и контролни срещи в зала „Христо Ботев“, НАП извършва ревизия на сдружение „Българска федерация по волейбол“. Установено е, че сдружението извършва стопанска дейност, отчитайки приходи от наем и реклама. В резултат на ревизията са определени допълнителни задължения за ДДС, заедно със законната лихва. Тези задължения произтичат от приходи от продажбата на билети за посочените състезания, които са третирани от сдружението като освободена доставка. Данъчните са приели, че продажбата на билети няма инцидентен характер, а е била извършвана системно, по търговски начин, следователно услугата е облагаема. Сдружението обжалва акта на НАП.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 88 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на девети април в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

МАРИЯ РАДЕВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора Л. К. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 1109/2019

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 7036 от 27.11.2018 г., постановено по адм. д. № 5164/18 г. Административен съд - София град, трето отделение, 63-ти състав, е отменил по жалба на Българска федерация по волейбол, ЕИК 121268102, гр. София, бул. "Васил Левски" № 75, представлявано от Д. Л. Д., ревизионен акт № Р - 22002217004967 - 091 - 001/30.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта в която е потвърден от директора на Д"ОДОП" - гр. София с решение № 504/13.04.2018 г., с която са определени резултати за ДДС за данъчни периоди 01.01.2015 г. - 30.05.2015 г., 01.07.2015 г. - 30.10.2015 г. и 01.06.2016 г. - 31.07.2016 г. в общ размер на 193 504,50 лв. и лихви за забава в размер на 30 951,33 лв. и е осъдил Д"ОДОП" - гр. София да заплати на Българска федерация по волейбол разноски по делото в размер на 50 лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. К. К., в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В жалбата се прави оплакване, че в тази му част решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати нарушение на материални и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба сдружение Българска федерация по волейбол, ЕИК 121268102, гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на същата. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд - София-град е отменил по жалба на Българска федерация по волейбол, ЕИК 121268102, гр. София, бул. "Васил Левски" № 75, представлявано от Д. Л. Д., ревизионен акт № Р - 22002217004967 - 091 - 001/30.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта в която е потвърден от директора на Д"ОДОП" - гр. София с решение № 504/13.04.2018 г., с която са определени резултати за ДДС за данъчни периоди 01.01.2015 г. - 30.05.2015 г., 01.07.2015 г. - 30.10.2015 г. и 01.06.2016 г. - 31.07.2016 г. в общ размер на 193 504,50 лв. и лихви за забава в размер на 30 951,33 лв. На стр. 2 - 7 от решението първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията - заповедите на административния орган за провеждане на ревизията, направените констатации по време на ревизията, аргументите на органа по приходите, съответно на задълженото лице за дължимост или недължимост при продажбата на билети за процесните спортни състезания. Решаващите мотиви на съда относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени от стр.7 и сл. от решението, съответно л. 185 и сл. от делото. Прието е, че ревизионният акт е издаден компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Посочено е, че между страните няма спор за фактите, а спорът между тях е чисто правен и относно това съставлява ли продажбата на билети за следните състезания: "Европейско първенство по волейбол - мъже", "Световна лига по волейбол - мъже", "Европейско първенство за кадетки" и контролни срещи в зала "Христо Ботев" облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 ДДС, каквато теза поддържа приходния орган или същите са освободени доставки по смисъла на чл. 41, т. 4 във вр. с чл. 44, ал. 1 ЗДДС, каквато е тезата на задълженото лице. Решаващият съд е обосновал, че за правилното разрешаване на спора следва да се установи дали при продажбата на билети за посочените спортни състезания жалбоподателят е действал в търговско качество, т.е. системно и по занятие, т.е. налице ли е стопанска дейност, или с оглед на спецификата на международните спортни мероприятия липсва елемент на системност и е налице инцидентност. Първоинстанционният съд е възприел становището на задълженото лице, като систематизирани мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е на първо място, че възражението на задълженото лице е било разгледано твърде бегло от административния орган. 2. На база на извършена проверка в достъпни спортни сайтове /описани на стр. 10 от решението/ съдът е описал същността на посочените по-горе спортни състезания - ред за организиране, начин на провеждане и прочие. На база на това е изграден извод, че продажбата на билети за същите не може да се определи като редовно извършвана дейност, по занятие и системно от жалбоподателя, доколкото конкретните факти /годините, в които България е получавала домакинства на първенства за посочените спортни прояви/ изключват признаците на системност и редовност. 3. Услугата по предоставяне на достъп на зрители до конкретно спортно мероприятие срещу заплащане на цена на билетите, дори да попада в обхвата на допустимата от закона стопанска дейност, извършвана от юридическо лице с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ не води автоматично до възникване на качеството търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ. Последната разпоредба позволява извършването на допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с основния предмет на дейност и приходът се използва за постигане на целите на организацията. 4. Продажбата на билети от името и за сметка на сдружението /в случая чрез използването на трети лица по силата на сключени договори/ не води автоматично до извод, че доставките са облагаеми по смисъла на ЗДДС, каквито са констатациите на ревизиращия орган. Посочено е, че режимът на ЗДДС изисква за всеки конкретен случай извършването на обективна преценка на всички законовоустановени предпоставки, за да бъде определена доставката на услуга като облагаема или освободена. За да отговори на спорния въпрос - дали продажбата на билети за посочените спортни състезания е облагаема доставка и подлежи на облагане, съдът е направил анализ на относимите правни разпоредби - чл. 41, т. 4 и чл. 44 ЗДДС. 5. Решаващият съд е възприел тезата на органите по приходите, в случая не е налице освободена доставка по смисъла на чл. 41, т. 4 ЗДДС, тъй като зрителите не са участници в спорт или мероприятие по физическо възпитание. В тази насока е посочено и тълкуване на закона, дадено в решения на Съда на Европейския съюз по дело С - 124/96 и С - 253/07. Възприета е и тезата на приходния орган, че продажбата на билети не попада и в хипотезата на чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС. 6. Решаващият съд не е възприел тезата на приходния орган, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Прието е, че тълкуването на нормата предполага дефинирането на понятието "стопански характер", като в случая разпоредбата определя като освободени доставки тези, касаещи извършването на доставки и услуги от организациите по чл. 39,40,41 и 42, когато дейността се извършва за набиране на средства за дейността на организациите. Изложени са мотиви, че сдружение "Българска федерация по волейбол" е организация по смисъла на чл. 41, т. 4 ЗДДС /ЮЛНЦ/, а въпросните състезания са свързани с дейността за набиране на средства на сдружението. Наведени са аргументи относно неправилно тълкуване на чл. 14, ал. 1 ЗФВС /стр. 13-14 от решението/ във връзка със същността на спорните федерации. 7. Акцентирано е, органите по приходите не са анализирали това, че посочените състезания не са системни, не се извършват регулярно, а зависят от външни фактори - постиженията на националния отбор по волейбол, съответно решение на международна федерация за предоставяне на определено домакинство. 8. На отделен ред е извършен анализ на нормата на чл. 44, ал. 2 ЗДДС, според която доставките по алинея първа са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията. В тази връзка е прието, че е нелогично приходния орган да изисква доказателства в тази насока от задълженото лице, като липсват данни за постановени актове в тази насока от Комисията за защита на конкуренцията, както и че е публично известно, че при провеждане на въпросните състезания не са възниквали спорове с други клубове, федерации и прочие. Посочено е, че доказателствената тежест за установяване на хипотеза по чл. 44, ал. 2 ЗДДС е на приходния орган, който не е събрал доказателства в тази насока. В тази връзка съдът е направил анализ на нормата на чл. 44, ал. 2 ЗДДС и разпоредбата на чл. 132, ал. 1, б. "о" от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък добавена стойност, като е прието, че последната неправилно е била транспонирана в българското законодателство. 8. На основание гореизложеното е направен е краен извод, че процесните доставки попадат в хипотезата на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗДДС - "освободени доставки", поради което задълженото лице правилно не е начислило ДДС по тях.

скрито платено съдържание: 1512 думи;