ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Ако Дружество продаде магазин на сестрата на управителя му, считат ли се за свързани лица?
Фактическа Обстановка
Дружество продава магазин и гаражи на сестрата на представляващия това Дружество. Представляващият Дружеството също така е на трудово правоотношение и има сключен трудов договор. След извършена ревизия от НАП стигат до заключението, че двете лица са свързани, а имотите са продадени на по-ниски от пазарните цени. Преобразуван е финансовият резултат на Дружеството, защото данъчната основа следва да се определя и да се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Издаден е ревизионен акт, който Дружеството обжалва.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 и чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК.
Образувано е по касационна жалба и по частна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ - гр. Пловдив, ул. "Скопие" № 106 против решение № 1366/06.07.2015 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, постановено по адм. д. № 606/2014 г., с което е отменен в оспорената му част Ревизионен акт /РА/ № 131103866/17.11.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 146/08.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП и против определение № 1989/07.09.2015 г., постановено по същото дело, с което е допълнено решението в частта му за разноските и е осъден ответникът по делото да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1 962.15 лв.
В касационна жалба се излагат доводи за частична недопустимост и неправилност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира се обезсилване частично и отмяна на решението, както и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Будев" ЕООД против оспорената част от РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В частната жалба се твърди, че определението е недопустимо в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя сума в размер, надвишаващ претендирания в искането, и евентуално - неправилно, тъй като присъдените допълнително разноски не съответстват на отменената част от РА. Твърди се също така, че искането за разноски е направено несвоевременно след приключването на устните състезания. Претендира се отмяна на определението.
Ответникът по касационната жалба и по частната жалба - "Будев" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Отон Иванов" № 62 оспорва същите чрез процесуалния си представител адв. Христев и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 1 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на частната жалба и за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба и частната жалба като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 62, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК от надлежна страна срещу подлежащи на оспорване съдебни актове, неблагоприятни за нея, са допустими.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 131103866/17.11.2011 г., издаден от Л. Б. Е., главен инспектор по приходите, определена със заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1103866/19.09.2011 г. на органа, възложил ревизията. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е постановено след повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд на основание чл. 226 АПК след като с решение № 2456/20.02.2014 г. на ВАС, първо отд. по адм. д. № 8505/2013 г. е отменено първоначалното решение на АС - Пловдив № 995/08.05.2013 г. по адм. д. № 1051/2012 г. в частта му, в която е била отхвърлена жалбата на "Будев" ЕООД против РА относно определените с него задължения за довнасяне на корпоративен данък за 2008 г. в размер на 22 915.58 лв. и лихви 6 519.19 лв. вследствие преобразуван финансов резултат /ФР/ с 214 529.70 лв. по чл. 15 ЗКПО и с непризната загуба от минали години в размер на 14 626.10 лв., и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
РА е издаден от компетентен орган по чл. 218, ал. 2 ДОПК, определен със ЗОКО, издадена от органа, възложил ревизията - К. Л. Л., началник сектор в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, оправомощен да възлага ревизии със заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на териториалния директор, при спазване на изискването за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК и след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, препятстващи защитата на ревизираното лице или проверката за законосъобразност на акта от съда и обосноваващи извод за неговата незаконосъобразност.
Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационната инстанция е длъжна да провери дали са допуснати от съда само твърдените от касатора съществени процесуални нарушения. Според него такова нарушение представлява неизлагането на подробни мотиви в първоинстанционното решение относно това защо се кредитира заключението на съдебно-оценителната експертиза, приета в хода на съдебното производство, и защо не се кредитира оценителната експертиза, на която се е позовал органът по приходите, издал РА. Този довод е неоснователен, поради следното:
1. Решението на първоинстанционния съд да отмени РА в частта му, в която е преобразуван ФР на дружеството с 214 529.70 лв. по чл. 15 ЗКПО, е мотивирано с липсата на свързаност между лицата по сделките за продажби на недвижими имоти, а не с това, че имотите са продадени на по-ниски от пазарните цени. 2. В изпълнение на дадените с отменителното решение на ВАС задължителни указания по чл. 224 АПК съдът е изложил мотиви за това защо не следва да се кредитира заключението на вещото лице Енева, на което се основават РД и РА, и защо следва да се кредитира заключението на вещото лице Кривошапков, прието в хода на съдебното производство по оспорването на РА. Посочил е, че заключението на вещото лице Енева е изготвено за нуждите на друго ревизионно производство и не е присъединено по надлежния ред към доказателствата и доказателствените средства в ревизията, след провеждането на която е издаден оспореният РА. По делото няма приложен протокол за приобщаването на тази експертиза. Поради това тя не е годно доказателствено средство и РА, в който органът по приходите се позовава именно на него, е необоснован. Отделно от това, заключението не следва да се кредитира, тъй като, макар в него да е посочено, че е използван методът на сравнимите неконтролирани цени, конкретни съпоставими сделки между независими лица нито са посочени от експерта, нито са изследвани, в противоречие с изискването на разпоредбата на чл. 19, т. 2 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Не е съобразена степента на завършеност на обектите, както и че изискванията относно светла площ за магазини в новопостроените сгради е налице само в партерната част на магазин 1. Кредитирано е от съда заключението на вещото лице Кривошапков, тъй като същото е изготвено съобразно изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006 г. /използван е методът на увеличената стойност с тежестен коефициент 0.8 и методът на сравнимите неконтролирани цени с тежестен коефициент 0.2/.
Относно довода на касатора за частична недопустимост на решението:
В касационната жалба се твърди, че в предпоследното открито съдебно заседание, проведено на 25.03.2014 г., жалбоподателят чрез адв. Христев е заявил, че на основание чл. 214, ал. 1 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК прави изменение на жалбата против РА като претенцията е за намаляване на допълнителния корпоративен данък до сумата 289.68 лв. и лихва - 82.19 лв. по вариант 1 от ССЕ. З. според него съдът недопустимо е отменил РА и за установеното с него задължение за корпоративен данък в размер на 289.68 лв. и лихва - 82.19 лв. Иска се обезсилване на решението в посочената част.
