ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

чака актуализация 19 май 2020 856 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Може ли да се счете за освободена от облагане с данък по ЗДДФЛ продажба на жилищна сграда, която е продадена в срок до три години от придобиването, но продажбата е осъществена, когато сградата е на етап „груб строеж”?

Фактическа Обстановка

Физическо лице извършва продажба на недвижим имот, смятайки, че доходът от продажбата е необлагаем съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ – тъй като от датата на придобиване на жилищния имот до момента на продажбата са изминали повече от 3 години. Направена е ревизия на лицето и е установено, че то дължи данък от продажбата на имота, тъй като сградата не е „жилищна”, както е определено в закона, не се използва за живеене и е на етап „груб строеж”. Издаден е ревизионен акт, който лицето обжалва.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 138 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на втори май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

МАДЛЕН ПЕТРОВА

при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията МАДЛЕН ПЕТРОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

В. А. А., чрез адв. Д. А. обжалва решение № 2889/27.04.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. д. № 12181/2015 г., с което е изменен ревизионен акт № 2171209177/10.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София относно установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. като е определен на 31 202.62 лева и съответните лихви и е отхвърлена жалбата му в останалата част. С решението с оглед изхода от спора са присъдени разноски и на двете страни.

Касационният жалбоподател твърди, че е недоволен от решението и го обжалва с искане да бъде отменено и отменен оспореният ревизионен акт.

Като касационни основания сочи нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът при новото разглеждане на делото не се е произнесъл по всички възражения за незаконосъобразност на ревизионния акт и по - конкретно по доводите за неправилното приложение на чл. 122 ДОПК, тъй като не са налице основания за прилагане на особения ред за облагане; за вменяване на данъчна тежест по тълкувателен път и за допуснати нарушения при извършването на проверката за установяване на факти и обстоятелства / ПУФО/.

Оспорва изложените в решението мотиви, с които е отхвърлено възражението му за нищожност на акта.

Претендира разноски за всички инстанции.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Перпериева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Административен съд, София град. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на В. А. А. е установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 128 582.40 лева и съответните лихви за доход от продажба на недвижим имот.

Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 13187/07.12.2015 г. по адм. д. № 12654/2014 г., Върховният административен съд, осмо отделение е отменил решение № 5217/28.07.2014 г. постановено по адм. д. № 8710/2013 г. на Административен съд, София град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Дадени са указания, че първият спорен въпрос по делото е по приложението на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ спрямо дохода получен от ревизираното лице от продажба на недвижим имот с нотариален акт 114/03.12.2007 г. и тълкуването на понятието "жилищен имот". Според Върховния административен съд жилищен е имот, който освен, че е строен с жилищно предназначение, представлява жилище или съвкупност от такива, служи за задоволяване на жилищни нужди към момента на придобиване на дохода. Това е моментът, релевантен за определяне дохода като облагаем или необлагаем. В отменителното решение на касационната инстанция е прието, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ и определяне на дохода като необлагаем и делото е върнато за изясняване размера на данъчната основа по чл. 33 ЗДДФЛ.

За да измени ревизионния акт и да намали установения данък върху доходите на физическите лица за 2007 г. на 31 202 лева и съответните лихви, съдът е установил от фактическа страна, че с нотариален акт № 114, том III, рег. № 6337, дело № 480/03.12.2007 г. на нотариус рег. № 142 по регистъра на Нотариалната камара, В. А. продал на М. М. урегулиран поземлен имот № II -571 в квартал 8а по плана на гр. София, местността "Гърдова глава" с площ по скица 840 кв. м заедно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда, изградена до степен на завършеност "груб строеж" със застроена площ от 325 кв. м срещу цена от 500 000 евро, която сума Алексиев получил от купувача напълно по банков път в деня на сключване на договора. Установено е, че лицето не е подало ГДД за 2007 г.

скрито платено съдържание: 1626 думи;